Министерството на държавната администрация и административна реформа (МДААР) изпрати позицията си във връзка със скандалите около Национален здравен портал и за електронни лични амбулаторни картони. Econ.bg ви предлага да се запознаете с нея:
1. Защо МДААР промотира системи в здравеопазването?
Отговорът е съвсем ясен. Проектът не е на МДААР, а е съвместен проект между Министерството на здравеопазването (МЗ) и МДААР и е финансиран по равно от двете министерства. Чрез заместник-директора на НЗОК Александър Огнянов (ресорен заместник-директор по „Информационни технологии”) Здравната каса винаги и по всяко време е била информирана за хода на проекта и е заявявала подкрепата си за тази инициатива.
2. Бил изработен Здравен портал за 40 000 държавни служители?
Няма такова нещо. Изработен е Национален здравен портал и той е за 7.6 млн. граждани. Допълнително за 40 000 служители е изграден модерен, защитен електронен личен амбулаторен картон (еЛАК).
еЛАК за всички български граждани е въпрос на политическо решение и воля и тъй като нашият проект вече е факт, себестойността на един еЛАК ще струва значително по-малко. На 4 март т.г. здравният министър Евгений Желев обяви, че проектът би могъл да бъде разширен следващата година за всички български граждани.
3. Проектът включвал два компонента?
Проектът включва не 2, а 3 компонента: здравен портал, еЛАК и интеграция към практики на общопрактикуващи лекари.
4. МДААР нямало споразумение за изработване на здравен портал?
През април 2007 г. е подписано споразумение, под което стоят подписите на д-р Румяна Тодорова – директор на НЗОК, министъра на здравеопазването по онова време проф. Радослав Гайдарски и министъра на държавната администрация Николай Василев. Предметът на споразумението е по-общ, което е нормално за такъв тип документи. В него се казва, че трите институции ще си сътрудничат в следните основни дейности – „съвместно да разработят и внедряват базова конфигурация на здравен портал в услуга на всички граждани”. Точно това е изпълнено и в заданието, точно така работи и изградената система – Националният здравен портал е за всички български граждани.
5. НЗОК отказала на МДААР предоставяне на данни за здравния статус на държавните служители?
Здравни данни за никого и никога не са искани. Поискано е съвсем друго – данните на общопрактикуващите лекари. Самата идеология на системата е пациентите да въвеждат здравните данни за себе си лично или това да правят ИЗРИЧНО УПЪЛНОМОЩЕНИ от самите пациенти медицински специалисти.
Тъй като НЗОК отказа данни за регистрация на лекарите, а МЗ не разполага с такива, лекарите са принудени да се регистрират самостоятелно и досега това са направили 300 общопрактикуващи лекари. Те вече могат да записват здравни данни за своите пациенти в еЛАК.
Досега еЛАК имат 22 800 държавни служители. В процес на регистрация са други 10 000 служители.
6. Здравният портал дублирал дейност на НЗОК?
Споразумението между МЗ, МДААР и НЗОК е от април 2007 г., а стартът на поръчката за изпълнение на проекта – септември 2007 г. Едва през септември 2008 г. НЗОК обявява поръчка за здравен портал само за здравноосигурените българи. За да се защитят направените инвестиции, министър Николай Василев има намерение да поиска съгласието на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев за това Националният здравен портал да бъде предоставен за безвъзмездно ползване и от НЗОК. Стига НЗОК да пожелае това.
И всъщност какво се дублира? Сравнява се един успешно реализиран проект на МЗ и МДААР с намеренията на Здравната каса за евентуален бъдещ портал.
7. Защо МДААР се занимава със здравни теми?
Ролята на МДААР в този проект е свързана с информационните технологии, а не със здравни въпроси. МДААР отговаря за това системите да функционират, да е осъществена свързаност с останалите системи на електронното правителство. По тоношение на съдържанието на здравния портал – ангажимент има МЗ.
8. Колко струва проектът?
Проектът е на стойност 1 200 000 без ДДС, от които:
- 300 000 лв. за портала, влючително лицензии за сигурността на системата
- 600 000 лв. за лицензии и изработване на системата еЛАК
- 150 000 лв. за интегриране на системата към системата на около 40% от общопрактикуващите лекари
- 150 000 лв. за изграждане на интеграционни компоненти и за останалите общопрактикуващи лекари, както и за поддържане на системата
