Украинските бежанци, които искат да бъдат здравно осигурени в България, ще трябва сами да си плащат вноските, стана ясно на конференция "Пътят пред украинските бежанци в Европа и в България", организиран от бюрото на Европейския парламент в София.

Следващата седмица правителството ще обнародва наредбата, с която ще се изпълняват промените в Закона за здравното осигуряване. В нея се предвижда държавата да осигурява бежанците в продължение на три месеца, след което те ще поемат сами грижата за себе си. Изключение ще бъде направено за децата и за пенсионерите, които държавата ще продължи да осигурява. Хората в трудоспособна възраст обаче ще плащат сами вноските си, чрез работодателите си, ако имат работа или като самоосигуряващи се лица.

"Каквото е за българските граждани, няма как да е по-добро за украинците", каза Красимира Величкова от оперативния кризисен щаб на правителството, добавяйки, че условията за достъп до медицинско обслужване за бежанците, доплащането за лекарства и лечението в чужбина, ще са като за българските граждани.

България е държавата, в която здравноосигурените правят най-голямо доплащане (предимно за лекарства) за здравни грижи в Европейския съюз.

По-рано вицепремиерът за ефективното управление Калина Константинова каза, че от идната седмица ще бъде задействана схема и за плащане на наем за жилища за 3 месеца на украинските граждани, които работят. Парите ще бъдат отпускани на техните работодатели, които ще им ги добавят към трудовите възнаграждения. Константинова обаче не каза какво смята да прави правителството с хората, които са настанени в хотели до 31 май.

Това беше основното искане, изразено от Олена Шопова, активист на Сдружението на украинските организации в България "Мати Украина".

"Държавата трябва да излезе с ясно становище какво ще прави с хората след 31 май", каза тя. Това е срокът, до който те могат да останат в хотелите, които трябва да ги заменят с туристите, в началото на започващия летен сезон по морето.

Според нея "най-разумно" ще е хората да бъдат разселени според работните места, като държавата и общините започнат активно да търсят работа, да осигуряват възможности за изучаване на езика и за настаняване на децата в детски градини, за да могат майките им да рабоят. Шопова посочи, че проблем пред бежанците е намирането на личен лекар, а за София - и детски ясли и градини за децата.

По данни на правителствения портал за бежанците в България се намират 96 930 украински бежанци, като 87 534 (90%) от тях са регистрирани с европейска временна закрила, даваща им право на подслон, работа, обучение, медицински и социални грижи. Над 51 хил. души се водят настанени в хотели и други бази публична собственост.

Константинова заяви, че в момента правителството работи за програма за интеграция на бежанците, като първите мерки, които ще бъдат обявени в началото на май са програмата за заплащане на наеми, финансиране на неправителствените организации за работа с бежанците и изграждане на центрове за деца.

Вицепремиерът каза, че целта на правителството е да осигури "прав, кратък и красив" път за интеграция на украинските бежанци в България.

Зам.-министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев, който също участва в конференцията, посочи, че най-честите престъпления срещу бежанците в България са кражбите на автомобили, следвани от "единични случаи" на кражби на лична собственост. Той заяви, че до момента в МВР няма започнати производства за трафик на хора като похвали превантивната работа на полицията за това.