От 22 септември 1908 г. България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор.

Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство, припомня Дарик радио. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат. На следващия ден след обявяване на Манифеста за българската независимост, на 23 септември 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българско-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.


Националният трибагреник беше издигнат на историческия хълм "Царевец" във Велико Търново. С издигането на знамето беше даден стартът на честванията по случай 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България. Към шествието от площадката пред хълма се присъединиха президентът Георги Първанов, председателят на парламента Георги Пирински, премиерът Сергей Станишев, лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски и други представители на държавната и местна власт.

Приветствие към гостите отправи кметът на Велико Търново Румен Рашев. Националните тържества започнаха в 7.30 ч. с тържествена Света литургия в храма на Асеневци. Кметът на Велико Търново Румен Рашев и директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров откриха паметна плоча, поставена до входа на храма от Националния исторически музей.


България е по-модерна и развиваща се и с по-високо самочувствие от когато и да било, каза министър председателят Сергей Станишев във Велико Търново по време националните чествания по повод Деня на Независимостта.

Винаги, когато сме били единни, сме успявали да се противопоставяме на външни нападения и трудности и сме излизали победители от най-трудни ситуации. Така беше и преди две години, когато България стана член на ЕС, каза още премиерът, цитиран от БТА.

В навечерието на втория век на българска независимост имаме много работа, за да може и личната свобода и стабилността на държавата и качеството на здравеопазване и образование да са по-високи, защото това е завета на предците ни, предаде в. "Дневник". Убеден съм, че сме народ, който може да се справи с новите предизвикателства, заяви Станишев.

По думите му това, че България е член и на ЕС и на НАТО дава много повече възможности не само за националната сигурност,а и за ускореното развитие на страната.


Паметна плоча от черен полиран гранит, на която пише: "На 22 септември, 1908 година, беше поставена пред храма "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново, предаде агенция "Фокус". Плочата беше открита от кмета на Велико Търново д-р Румен Рашев и директора на Националния исторически музей Божидар Димитров.

"Княз Фердинанд е обявен в присъствието на министри от правителството на Александър Малинов, както и на депутати от тогавашното Народно събрание и хиляди граждани за цар на българите, а България се превръща в царство", посочи Димитров. Той изтъкна, че както тогава, така и днес - сто години по-късно, дворът на храма "Св. Четиридесет мъченици" е изпълнен с народ.

Очаровани сме от чувството за историчност и история на нашите предшественици", каза Румен Рашев. Той многократно подчерта преклонението пред историята, което са имали нашите предшественици.


Във връзка с Независимостта на България вчера в старата столица държавният глава Георги Първанов дискутира съвременните измерения на Независимостта на държавата и личността с младежи от клубовете "Съхрани българското". Срещата в музея "Възраждане и учредително събрание" беше част от Националния младежки патриотичен събор, който се провежда в старата столица под патронажа на Президента.

С възстановка на обявяването на Независимостта на България на площад "Бдинци" във Видин започват проявите посветени на Деня на независимостта. Ученици на гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин пресъздадоха обявяването на българската независимост с манифеста на княз Фердинанд.

Програмата продължи с официална церемония по издигане на националното знаме, приветствено слово от кмета на града Румен Видов и поднасяне на венци и цветя на паметника на убитите във войните.

С военни почести и илюминации пред паметника на Христо Ботев тази вечер във Враца ще бъде отбелязана тържествено Независимостта, съобщи БНР. Празникът започна с едночасова програма на Духовия оркестър при читалище "Развитие". В програмата са включени произведения от български композитори и патриотични и възрожденски песни. Вечерта Врачанската филхармония ще изнесе концерт на открито пред сграда на Драматично-кукления театър.

Търговище организира народен събор: "Под крушата на осенската поляна". Честването започна от 10.00 ч. на площад "Свобода" с церемония за издигане на националното знаме. Флагът беше внесен от гимнастици, носители на отличия. Прочетен беше манифестът, с който през 1908 г. в Търново цар Фердинанд обявява Независимостта на българско царство. Манифестът беше визуализиран в неговия автентичен вид.

С тържествена сесия на Общинския съвет в Тутракан днес започнаха проявите за Деня на независимостта. Днес в града гостува делегация от побратимения с Тутракан Фрунзенски район на Санкт-Петербург . Вечерта ще има празнична заря.

В Плевен беше осветен паметен знак на площад "Стефан Стамболов". На монолитен блок от гранит е изобразен лъв, под него са изписани датата 22 септември 1908 г. и думите: "На предците, положили основите на независима България". Тържественият ритуал започна със слово на кмета Найден Зеленогорски, който връчи плакети на удостоените със звание "Заслужил гражданин на Плевен". Тържествени прояви имаше и още много други селища в страната.

Община Струмяни също отбеляза празника. Честванията започнаха в 11.00 часа с поднасяне на венци на паметната плоча на загиналите за Освобождението на България и борбите за национално обединение и независимост. За всички присъстващи беше изнесен открит урок по независимост за събитията, случили се на тази паметна дата, съобщи Югозападна информационна агенция .

Ученици с дрехи от различни епохи - от създаването на Първата българска държава до началото на ХХ век - допълваха ефекта му. Бяха прочетени поздравът от министър–председателя  и манифестът на княз Фердинанд.

Участниците в тържеството, под развяващите се български знамена и транспаранти, се изкачиха на най–високия хълм над селото, където, под звуците на националния химн, беше издигнат на 18-метров пилон национален флаг с размери 10 х 5 метра (на снимката вляво). След издигането на знамето шествието продължи към центъра на село Струмяни. Там церемонията се повтори и на най–високото място беше издигнато второ знаме, със същите размери.

Тържеството продължи и в село Илинденци, където на платото Кичер бе издигнато и последното, трето, знаме.

С издигането на трите знамена, символизиращи трите дяла на българската държава – Мизия, Тракия и Македония, община Струмяни даде своя принос за отбелязване на великата дата и сто години независимост.


* Информацията е актуализирана към 18:15 часа