Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков допусна възможността Пактът за финансова стабилност да влезе за разглеждане в Народното събрание след провеждането на изборите, за да не стане той разменна монета в предизборната кампания. Това стана ясно от казаното от министър Дянков след срещата му с президента Георги Първанов, на която той представи идеята си за Пакта за финансова стабилност. Срещата, продължила един час, беше по молба на министъра на финансите.

Няма да позволя и не искам Пактът за финансова стабилност - едно толкова
важно нещо за всички българи, не само за тези, които са фокусирани върху фискалната стабилност, да стане някаква разменна монета в предизборни кампании, каза Дянков пред журналисти след срещата. Ако се види, че има доста работа, която трябва да се свърши преди окончателния вариант да е готов, документът може да мине в парламента и след изборите.

Може би това е и една нормална стъпка, така че да сме сигурни, че бурните политически страсти предизборно няма да повлияят на нещо, което ние искаме да влезе в най-важните ни закони, каза още финансовият министър, цитиран от БТА.

Днес стана ясно дали в момента ГЕРБ може да събере необходимото мнозинство от две трети за промяна в конституцията: Можем да преценим не толкова дали има мнозинство, или не, защото аз смятам, че това е пакт, който в крайна сметка е толкова важен за България, че голяма част от народните депутати ще са съгласни с него. По-скоро важната тема е трябва да сме сигурни, че това, което стана като финален вариант е съвършено и от юридическа гледна точка.

БСП се обяви против Пакта за финансова стабилност след срещата на икономическия екип на левицата с президента Георги Първанов. Георги Кадиев, че Дянков води лична война като се опитва да остане в историята като човек, променил Конституцията, информира БНР.

Впоследствие стана ясно, че президентът е против предложените промени в
конституцията по отношение на Пакта за финансова стабилност и призовава те да бъдат оттеглени. Той предлага фискалните правила, по които да бъде постигнат обществен консенсус, да се запишат в Закона за устройството на държавния бюджет.  Това се посочва в позиция на държавния глава по Пакта за финансова стабилност, разпространена от прессекретариата му.

Първанов не приема създаването на извънреден механизъм за гласуване, тъй като това ще влезе в противоречие с общите  конституционни правила за провеждане на този процес.

Според президента не е правилно на правителството да се определя таван на бюджетния дефицит под европейските изисквания при положение, че никой не може да предвиди за години напред дали променящата се макроикономическа реалност или форсмажорни обстоятелства няма да наложат нарушаване на горната граница на дефицита. Подобна практика би лишила следващите правителства от възможността да провеждат адекватна и гъвкава финансова политика, която да отговаря на конкретните икономически и  финансови възможности, посочва Георги Първанов. Според него  по-важно е акцентът да бъде поставен върху качествения контрол и ефективността на държавните разходи, а не върху моментния им размер.

Мотивите по отношение на предлаганите данъчни промени са свързани с необходимостта от изграждане на предвидима и устойчива данъчна среда. Това би бил убедителен мотив, ако промяната засягаше всички видове данъци, които оказват влияние върху инвестиционната активност на бизнеса - непреките данъци и особено ДДС, както и някои местни данъци, смята Георги Първанов.

Според него по този начин остава впечатлението, че с тази промяна се отнема възможността за провеждане на политика от бъдещите правителства и тихомълком се решава един незавършил дебат за прогресивното подоходно облагане.

Президентът изразява опасения по предложението за ограничаване на размера на публичния сектор до 40 на сто от БВП, имайки предвид ниската социално-икономическа база, от която  тръгва България. Той смята, че ако такъв лимит бъде наложен, то следва да се предвиди възможност за допълнителни разходи за строго определени цели, като например ускорено усвояване на европейските средства, извършване на важни структурни реформи, постигане на целите в Националната програма за реформи иКонвергентната програма.

В позицията си по пакта президентът Първанов поставя въпроса защо липсва регламент за максималния размер в процент от БВП на държавния дълг. Той предлага със Закона за устройството на държавния бюджет да бъде въведено задължително минимално равнище на фискалния резерв.

Припомняме ви, че от ДСБ също се обявиха против предложенията на вицепремиера и министър на финансите.