С гласовете на ГЕРБ, "Атака" и "Синята коалиция" парламентът отхвърли ветото на президента Георги Първанов върху Закона за развитие на академичния състав. Срещу искането на държавния глава за ново обсъждане на наредбите гласуваха 139 депутати, а за ветото - 34 народни представители - на БСП и ДПС.

Президентското вето беше наложено в края на април, след среща на Първанов с млади учени от сдруженията "Когито" и "Ирион". В мотивите на президента се посочваше, че някои от законодателните разрешения не съответстват на Конституцията, на правото на Европейския съюз и на други действащи в страната закони. Имало и празноти в законовата уредба, които ще възпрепятстват нейното точно приложение.

От своя страна министърът на образованието и науката Сергей Игнатов заяви миналата седмица, че приема ветото на президента като една загриженост за това, което се случва на полето на българската наука. Игнатов коментира мотивите за ветото, като определи анализаторите на президентската институция като "пристрастни, емоционални и непознаващи материята". Той увери, че законът има за цел да даде широка автономност на висшите училища. Министърът опроверга твърденията, че законът отнема конституционно придобити права.

Новите наредби закриват Върховната атестационна комисия, която ще бъде заменена от "Национално жури". В него ще участват доценти и професори, които след жребий, ще участват в комисиите за защита на докторати и хабилитации (придобиване на званията "доцент" и "професор"). Академичните титли "професор" и "доцент" вече ще се заемат без преподавателски стаж, като единственото изискване е да имат защитена докторска степен.

С новия закон се задължава преподавателите да работят на трудов договор само в един университет и да участват в акредитацията само едно висше училище. Така се очаква да бъде спряна практиката на "пътуващите професори", пише Dariknews.bg.