В момента българската кино- и телевизионна индустрия е в своеобразен разцвет. По всички национални телевизии се излъчват родните телевизионни продукции, чиито рейтинги отдавна изпревариха онези на хитовите риалити формати.

На какво се дължи този успех и значи ли това, че кризата в родното изкуство е отминала? Или това е поредната стихийна мода, при която пазарът се пренасища с голямо количество сходни по същността си продукти, и която в крайна сметка замира точно толкова внезапно, колкото се и появява.

Потърсихме за коментар сценариста Георги Иванов, който пише сюжетите на продукции като "Стъклен дом", "Забранена любов" и "Под прикритие".

Според него най-труден е бил процесът по налагането на българските продукции като качествени в съзнанието на обществото. "Мнението, че българското изкуство за нищо не става и родните артисти не могат да направят нищо добро, битуваше много дълго и всъщност най-важната задача на "Стъклен дом" бе да накара зрителите да свикнат с българската реч и българските продукции и да ги убеди, че те са качествени", коментира Иванов.

По негово мнение за раздвижването на индустрията като ключови са се очертали два фактора. На първо място "Мисия Лондон" съумя да вкара зрителите в кино салоните, а "Стъклен дом" успя да ги убеди, че българските сериали всъщност могат да бъдат добри. "Оттам насетне се задвижи една огромна машина: хората започнаха да се интересуват от актьорите, те се появиха в медиите, театралните и киносалоните започнаха да се пълнят и целият бизнес се задвижи".

Факт е, че родните сериали изместиха и риалити форматите, които у нас преди 2-3 години се ползваха с широка популярност. Това всъщност се оказва още една закъсняла тенденция, която на Запад се очерта още преди едно десетилетие.

"Главната причина за бума на сериалите е, че киното започна да навлиза в телевизията: похватите, големите режисьори и продуценти и сложната техника", обясни Иванов. На световно равнище в производството на сериали се наливат много пари и инвестиции, което ги прави много по-качествени и конкурентоспособни.

На този етап телевизията все още съумява да запази своята актуалност, докато продуктите на киното вече се изхабяват много по-бързо. Един филм се появява в интернет дни след премиерата си на голям екран и всеки би могъл да го гледа безплатно – поне в държавите с по-слаби закони за защита на авторското право. Това е и причината той да изхабява потенциала си много по-бързо. Главната цел на кинопродукциите е "да вкарат максимален брой хора в кино залите за минимално време и да си изплатят инвестицията".

Сериалите от своя страна са с по-голяма давност, съответно печелят за по-голям период от време.

От чисто финансова гледна точка, производството на телевизионни продукции е едно сравнително печелившо начинание. Всичко, което движи частните телевизии, е високият рейтинг. Те продължават да наливат нови и нови инвестиции в сериали, което говори за една отлична възвращаемост. Докато я има, сериалите у нас ще продължават да съществуват и да се развиват, прогнозира сценаристът.

И все пак една популярна телевизионна продукция далеч не е бездънен кладенец на средства. Според Георги Иванов работата на екипите изобщо не е лека, защото те трябва да работят по западните схеми, с тази разлика, че предоставените средства са много по-ограничени: "Времето за изпълнение е много ограничено. Кратките срокове са нещо, с което човек свиква доста трудно, особено когато той се занимава с някаква форма на изкуство. Като цяло ние се стараем да правим нещата както на Запад. Тук обаче времето е много по-малко, защото както всички знаем, времето е пари".

В крайна сметка бъдещето на родните телевизионни продукции изглежда оптимистично. Някои от тях вече успяха да се наложат в съседните държави от Балканския регион и да станат конкурентни на доста популярните в момента турски сериали. "Стъклен дом" например се излъчва вече в 7 държави: Турция, Гърция, Хърватска, Румъния, Словения, Сърбия и Македония. Най-сериозен отзвук има в Македония и Хърватска, където има невероятен успех. "Много е гледаем, наистина", отбелязва Иванов.