С инвестиции и реално заплащане на труда според производителността – преди всичко трябва да се промени европейската икономика. Тази рецепта за промяна в посока нагоре на заплатите в България даде генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Визентини.

По думите на Визентини българската икономика трябва да е в крак с другите европейски икономики и за да стане това, трябва да се промени макроикономическият подход. Освен това заплащането трябва да отговаря на производителността на труда, добави синдикалистът. Според него в България има пропаст между производителността на труда и заплащането. 

Затова, заедно с КНСБ и всички наши европейски партньори, стартираме една голяма кампания и първата стъпка е заплатите в Източна Европа да се доближат до тези в Западна, каза Визентини пред БНТ.

За последните 27 години БВП е по-висок с 48% спрямо 1990 година, докато реалната работна заплата е само с 6% по-голяма от тогава, даде конкретен пример председателят на КНСБ Пламен Димитров. Той заяви, че това не е валидно за всички сектори, но усреднената стойност ясно показва какво е положението. 

Необходимо е новата политика по доходите да е на масата на правителството – да има постижими цели, но да има и амбициозни цели, смята Димитров. 1500 лева средна заплата след четири години не е амбициозна цел – искаме 1700 лева средна заплата до 2022 година, а минималната заплата да е 800 лева, каза председателят на КНСБ. Той посочи и, че през миналата година ръстът на възнаграждението е над 10%. Димитров даде и друг аргумент за по-високи заплати – липсата на кадри във всички сектори, което принуждава работодателите да дават по-големи възнаграждения. В Румъния минималната заплата е 320 евро, при нас е 235 евро, т.е. сме назад и от там. Трябва да има съпоставим ръст на заплатите, след като реалният ръст на икономиката всяка година е 4-5%, категоричен беше Пламен Димитров. За него "все пак някаква цел" е до четири години минималната работна заплата трябва да е 400 евро.

Председателят на КНСБ се съгласи и, че изглежда зле, че синдикати, работодатели и държава не могат да договорят устойчив механизъм за колективно договаряне на минимална заплата в различните сектори. Има конвенция на Международната организация на труда (МОТ), тя трябва да е основата. Все пак Димитров посочи КРИБ като пример за работодатели, с които могат да преговарят. КРИБ е съгласна на „преговорен диапазон” в рамките на официалната минимална заплата и 50% по-висока граница, каза председателят на КНСБ. Като пример за неотстъпчивост Пламен Димитров посочи председателя на АИКБ Васил Велев. А Лука Визентини разви темата - и сега тече дискусия за европейски стълб за правата на работещите, според който да има възможност за колективно договаряне в съпоставими рамки в Европа.

На въпрос как в България ще убедим идващите заради по-евтината работна ръка инвеститори да вдигнат възнагражденията, Визентини отговори, че това е много краткосрочен икономически модел. Ако всичко се основава на евтината работна ръка, няма никакво бъдеще по отношение на качеството и развитието на продукта, каза синдикалистът. По думите му най-големият проблем е да бъдат убедени инвеститорите в глобален мащаб да инвестират в производството си, а не да търсят най-евтиния начин. Трябва да подобрим възможността да преговаряме с работодателите – търсим помощ от съответните правителства, но и окуражаваме мултинационалните компании да сключват колективни трудови договори с еднакви параметри в различни държави, каза Визентини.