"Живеем в турбулентни времена, провокирани от дълбоки глобални трансформации. Светът се променя много бързо, като има много провокации за устойчивото развитие на държавите". Това заяви президентът Росен Плевнелиев по време на неговата лекция за националната сигурност, която изнесе днес в столичния хотел "Шератон".
Много са факторите, които ще формират в бъдеще средата за сигурност в световен и национален аспект. Четири от тях са особено важни и от тях произтичат приоритетите на националната сигурност в бъдеще. Това са интеграцията, технологиите, ресурсите и демографията.
В следващите няколко реда може да прочетете какво каза президентът по всеки един от тези фактори:
Интеграция
България, според Плевнелиев, е част от един много динамичен регион - Близкия изток, Западните Балкани, Средиземноморския регион. Страната ни има интерес от повече интеграция и споделяне на
отбранителни ресурси както в НАТО, така и в ЕС.
“Повече интеграция означава повече сигурност за България. Едно е да си сам, друго е да си част от силна и ефективна международна общност, която споделя общи цели, визия и действия”, заяви
президентът Плевнелиев.
Според него повече интеграция навън означава и повече интеграция навътре в страната в сферата на отбраната. Плевнелиев заяви, че насърчава изграждането на модерна, гъвкава, мобилна и технологична
армия. В Стратегията за национална сигурност е разработена и новата държавна политика в областта на отбраната и сигурността, която е синхронизирана и с международните документи и изсквания,
включително и Лисабонския договор.
Най-сериозните предизвикателства пред въоръжените сили са модернизацията и превъоръжаването на армията.
Друг приоритет е преструктуриране на бойните, осигуряващите и поддържащите сили. Трети приоритет е ресурсното и логистично обезпечаване на участието ни във формирования на различни точки по света
(например в Афганистан). Финансовата криза, според президента, стимулира сътрудничеството и споделянето на ресурсите чрез приемането на нови подходи.
Технологии
“Предприемачеството и талантът са основното оръжие на нациите, които ще просперират през ХХІ век”, изтъкна Плевнелиев. Дългосрочното развитие и сигурността на държавата ще зависи
пряко от подкрепата за иновациите, развитието на високи технологии в индустриите на бъдещето - информационни и комуникационни технологии, биотехнологии и производство на храни, както и всичко
свързано с индустриите, свързани с човешкото здраве.
Държавният глава настоява, че има нужда от ефективни програми и проекти, които да стимулират иновациите за качествено образование във висшето образование и създаването на технологични паркове като
част от националната политика. България, по думите на президента, трябва да се превърне в регионален ИКТ хъб на Балканите. В ИКТ клъстъра имаме вече 550 фирми, заетите са над 35 хил.
души, а самият бранш регистрира 16% ръст годишно.
Киберсигурността ще бъде от ключово значение за сигурността на държавите в бъдеще. По този повод Плевнелиев анонсира, че една от основнните теми на срещата догодина на Консултативния съвет
за национална сигурност ще бъде именно киберсигурността. Електронното правителство продължава да бъде приоритет на държавния глава и затова нуждата от киберсигурност става все
по-важна.
Ресурси
Реформите и мерките, свързани с всеки един от ресурсите (става дума за водни ресурси, земеделие, енергийни ресурси), са стратегически за сигурността и развитието на държавата, смята държавният
глава. По думите му това може да стане чрез ясна визия и план как ще управляваме тези ресурси, а ако ги нямаме от кого и как ще ги внесем. Заедно със Световната банка има създадена дългосрочна
стратегия за управлението на водния сектор в страната за следващите 35 години.
Президентът също каза, че за развитието на сектор земеделие са инвестирани през 2008 година 200 млн. лв., а през 2012г. финансите са 1.3 млрд. лв. Експортът на
земеделска продукция расте с 40% през последните две години, а планираните инвестиции в сектора до 2020 г. са над 10 млрд. лв. България от земеделска страна да се превърне в страна
износител на готови храни.
Относно енергийната ефективност, президентът посочи, че институциите имат три основни цели:
1. Създаване на конкретен, либерализиран и конкурентен енергиен пазар в Европа.
2. Привличане на инвестиции в енергийния сектор.
3. Сигурни и устойчиви доставки.
Според президента енергийната ефективност трябва да се интегрира както в домакинствата, така и в институциите и малките и средни предприятия. 3 млрд. лв са инвестициите за тази цел като парите
идват от еврофондовете. Президентът посочи, че независимостта на страната зависи и от диверсификацията и от енергийните връзки, които се изграждат.
По думите му енергийната ефективност в страната ще е покана за инвеститорите да развиват своята дейност в страната. Решаващ фактор за нея са и енергийните запаси на страната - напр. концесиите за
природен газ в блок Хан Аспарух в Черно море, но също и южният газов коридор, който е приоритетен за президента, както и интерконекторните връзки с Турция.
Демография
Според президента негативните деморафски данни показват ясно един от основните проблеми за решаване през следващите години. Съществуват няколко подхода към решаването на този проблем. Единият е да
се търсят иновативни политики за стимулиране на раждаемостта в страната. Втори е да се концентрира държавата върху повишаване на качеството на живот в страната като приоритетите са върху
здравеопазването, образованието и регионалното развитие и създаване на икономическа перспектива и качество на живот в различни региони на страната. Трето, да се използват политики за връщане на
българите от чужбина, включително и за да привличаме висококвалифицирани имигранти от чужбина.