Високите данъчни ставки не гарантират автоматично повече приходи за хазната. Това се посочва в анализ на икономистите Георги Камбуров и Георги Кочарков, който отчита особеностите на облагането след въвеждането на плоския данък.

Според експертите плоският данък е по-изгоден за богатите, но пък е намалил пределната ставка за около две трети от всички работещи. От това облагодетелствани са били хора с предимно високи доходи, докато тези с ниски - ощетени. Авторите на доклада са взели предвид не само прекия налог, а и социалните и здравни осигуровки.

Те посочват, че преди въвеждането на плоския данък тежестта на облагането е паднала от 36 на 23%. Облагаемият доход на работещите с най-високата пределна данъчна ставка обаче се е увеличил с 6%. Явно предимство на плоския данък в сравнение с прогресивното облагане е, че предпазва от несигурност работещите.

Друга полза от по-висока пределна данъчна ставка, особено за богатите, би било увеличаване на приходите и по-добри публични услуги.

В краткосрочен план намаляване на данъците би могло да се случи, ако има увеличаване на броя на отработени часове или на по-стриктното спазване на данъчното законодателство. В дългосрочен план това може да се приложи при повишаване на образователното равнище и натрупване на човешки капитал, смятат авторите на анализа.