Само 18 на сто от всички домакинства в България се възползват от предимствата на външната изолация, става ясно от доклад на Центъра за изследване на демокрацията, посветен на темата „Енергийна ефективност“.  

Собствениците на жилищата в градовете са значително по-активни в това отношение, като 40% са монтирали енергоспестяваща дограма, от които 41% имат и външна изолация. В селските райони обаче, където сградите са по-стари, по-малко от 4% от домовете имат енергийно ефективни прозорци и изолация.  
 
Данните показват, че когато едно домакинство трябва да избира между двете технологии, енергоспестяващата дограма е предпочитана, като 22% от жилищата имат само такава дограма, докато едва 2,8% от всички жилища имат само външна изолация. 

В същото време множество изследвания  показват, че около половината от топлината, която се губи от едно жилище, се губи именно през стените и прозорците. Едно домакинство може да спести до една трета от потреблението си на енергия за отопление чрез инсталиране на добра изолация.

Към момента съществуват две основни програми, подкрепящи подобряването на енергийната ефективност в  жилищните сгради. Миналата година стартира тригодишна програма на МРРБ, финансирана от Оперативна програма Регионално развитие и съфинансирана от Фонда за регионално развитие на ЕС. Програмата е на обща стойност 50 млн. лв. и предлага подкрепа на собственици на многофамилни сгради в 36 града.

Първоначално се предвиждаше безвъзмездна помощ в размер до 50% от общата стойност на индивидуалните проекти, докато Фонда за обновяване на жилищните сгради, създаден като част от програмата, предоставяше заем за другата половина от цената. За около година след нейния старт са усвоени само 218 135 лв. безвъзмездна помощ, което показва слабия интерес от страна на собствениците на жилища, както и високата административна цена за включване в програмата. В резултат, в средата на април 2013 г., размерът на безвъзмездната финансова помощ бе увеличен на 75% от общите разходи. 
 
Източници на енергия за домакинствата

В България най-широко разпространените източници на енергия за отопление  са дървата и електричеството  – използвани съответно в 31,1% и 28,6% от обитаваните жилища. Най-малък  е делът на ползващите газ –  едва 0,7% от жилищата, което се дължи и на недостатъчната газификация дори в големите градове.

Енергийният микс варира значително между градските и селските райони. Жилищата в градовете използват за отопление преобладаващо електроенергия (38,3%), като дървата остават на второ място, а централното парно – на трето.  
 
В селата основните източници на отопление са дървата и въглищата – съответно с 62,8% и 32,4% от обитаваните жилища.

Широко разпространената употреба на дърва и въглища за отопление  е показателно за енергийната бедност на населението, коментират експертите. Според статистика на ЕС за доходите и условията на живот, повече от 30% от домакинствата в България не са в състояние да се отопляват пълноценно през студените зимни месеци. Това е особено тревожно предвид факта, че България има едно от най-ниските нива на потребление на енергия за отопление в Европа, с 0,54 тона нефтен еквивалент на едно жилище в сравнение със средната стойност за ЕС от 0,94 тона нефтен еквивалент на жилище. 

Освен това средностатистическото българско домакинство употребява нарастващ дял от доходите си за горива за битови нужди, включително за отопление и електричество. Това означава, че въпреки използването на сравнително по-малко енергия за отопление на домовете си, българите харчат по-голяма част от доходите си за електроенергия, отколкото домакинства в други държави членки на ЕС.

Фотоволтаични панели

От Центъра за изследване на демокрацията посочват, че фотоволтаичните панели са сред най-ефективните източници  на възобновяема енергия за производство на електроенергия в отделните домове. Те не произвеждат вредни емисии и са подходящи за инсталиране на малки производствени мощности както в силно, така и в слабо урбанизирани райони.

Европейската комисия е изчислила, че българските домове в градските райони могат да произвеждат от собствени източници средно по 1600 кВтч електроенергия на квадратен метър жилищна площ годишно, което се равнява на 30% от средното им потребление.

Данните от последното преброяване у нас обаче показват, че този потенциал до голяма степен остава неоползотворен, тъй като само 1,5% или с други думи – 30 629 от общо 2 060 745 жилищни сгради в България са имали монтирани слънчеви панели в началото на 2011 г. Повече от половината от тях - 60% са в градските райони. 

Най-много слънчеви панели – 87%, са монтирани в еднофамилни къщи. Най-високият дял на сгради със слънчеви панели е регистриран сред държавните и общинските сгради (например сиропиталища и домове за възрастни хора) - съответно 7% в градските и 8% в селските райони.

И за поставянето на фотоволтаици за домашни нужди може да се кандидатства по европейска програма, но проблемът е, че административните разходи по реализацията на този мини проект и времето, което отнема тя, остават доста големи.