Населените места на воден режим вече са 600, според последните данни на Асоциацията на природните паркове. За месец тези селища са станали 142 повече, като само през първата седмица на септември към списъка са добавени още 25. Най-сериозно е положението в регионите на Търговище, Хасково и Перник, където ситуацията остава критична.

Основна причина за това е водопреносната мрежа, която е в много лошо състояние по места, според бившия министър на земеделието и храните Кирил Вътев. Той заяви: “Загубите на вода, заради компрометирана ВиК инфраструктура, са от 50%, 70% и на места дори до 90% от водоподаването. Водопреносната мрежа реализира огромни загуби, затова и водата е скъпа, но и липсва. Аз не твърдя, но по пътя на логиката това се включва в сметките на потребителите”, заяви Вътев. Като министър той е правил анализ на подавана вода за напояване в определен район. “Спрямо площите се оказа, че от 1000 до 8000 кубика на декар е подадена вода. Представяте ли си ако такива количества вода стигнат до поливни площи, ми ние ще плувнем в езера и блата”, заяви Вътев и отбеляза, че загубите са огромни както при подаването на поливни води, така и при преноса на питейната вода.

“Има много стари тръби, голяма част от тях са стоманени, особено магистралните водопроводи, те са изгнили. Темата за водата трябва да бъде приоритет номер едно на държавата”, заяви още бившият земеделски министър. Отбеляза, че приоритетно е да се осигурява на населението първо питейна вода, после за напояване и накрая за ВЕИ-та.

“Но някъде този приоритет е обърнат. Не казвам, че това е основната причина, но очевидно е, че има и такива места, където водата отива първо за ВЕЦ-ове”, добави Вътев.

“Вода имаме колкото искате, но нито я управляваме, нито я съхраняваме правилно.” Така обясни спирането на чешмите и даде пример с остров Крит: “Там всичко се полива, водата не спира, просто инфраструктурата е направена както трябва, а ние имаме в пъти повече вода.”

Определи като изключително тромави процедурите по разрешения за сондажи, които да са алтернатива на водоподаването: “Разрешителният режим отнема минимум година и половина. Най-често две и повече години се протака. Има хора, които сондират преди администрацията да се натутка, защото в края на краищата им е по-важно да има какво да ядат като произведат, отколкото да ги глобят. Не мога да дам конкретика, но това трябва да се промени”, категоричен е Кирил Вътев.

Освен натоварване на сметките на потребителите с течовете по мрежата се оказа, че при воден режим често се трупат високи такси. “Това е така, защото при очакване водата да дойде, граждани отвъртат кранчето докрай и наред с шумящите капки преди да потече, през водомера минава въздух под високо напрежение, което кара стрелките да се движат много бързо. Така без да консумират вода, те трябва да платят натрупаната сметка”, заявиха  инкасатори, пожелали анонимност. Затова дават съвет кранът да се пуска само ако водата е напълно дошла.