Потребителските спорове да се разрешават извън арбитражните съдилища, реши окончателно парламентът с приетите на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс.
Така предварителните арбитражни клаузи в договорите на потребителите с различни компании ще се считат за нищожни.
Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, решиха депутатите. Извън това спорът може да бъде възложен за решаване от арбитражен съд, когато едната страна е потребител и има такава договореност между спорещите, но след възникването на спора.
Всички започнали арбитражни производства преди приемането на законовите промени ще продължат по стария ред, освен в случаите, когато споровете са прогласени за неарбитрируеми.
Промените дават възможност на арбитража да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване зад граница.
В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на Закона за правната помощ.
Парламентът предвиди възможност съдът да откаже издаването на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на Закона за международния търговски арбитраж решения.
Всеки арбитражен съд води архив, в който се съхраняват приключените дела в продължение на 10 години от завършване на производството, решиха още депутатите. След изтичането му се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.
Министърът на правосъдието упражнява контрол за спазването на този закон от арбитражни съдилища и от арбитрите чрез Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт.