Законът за държавния бюджет за следващата година е одобрен. Това стана на извънредно заседание на Министерски съвет. Правителството актуализира и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. В нея са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на кабинета, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.

Разлика има само при бюджета за съдебната власт. Парите за Висшия съдебен съвет /ВСС/ ще са с 45 млн. повече от първоначално обявените, а допълнителните средства се дават срещу конкретни обещания за реформи.

Относно заемът от 5,3 млрд. лв. финансовият министър Владислав Горанов обясни, че това е максималният възможен лимит на дълг и че е част от миналогодишната програма от 16 млрд. лв., която беше утвърдена от НС. Тези 5,3 млрд. лв. включват в себе си бюджетния дефицит, разчетен за 2016 г., както и погашения и падежиране на стари дългове. Има и заделен буфер от ликвидност за определени неблагоприятни развития във финансовата система или икономиката за следващата година. Министър Горанов коментира, че „както максималният размер за дълга не беше достигнат за 2015 г., така най-вероятно няма да го постигнем и за 2016 година, но по Закона за държавния дълг трябва да бъдат фиксирани максималните лимити в годишния закон за бюджета, над които правителството няма право да преминава“.

Предстои проектобюджета за догодина да бъде внесен в Народното събрание до края на деня. Кабинетът одобри и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Здравната каса.

В макроикономически план прогнозите и очакванията за развитието на българската икономика са ревизирани в положителна посока и отразяват по-добро от планираното представяне през 2015 г. и благоприятните тенденции в периода до 2018 г. Очакванията са БВП през 2016 г. да достигне 2,1% и да запази относително стабилни нива на растежа през 2017 и 2018 г., съответно 2,5% и 2,7 на сто.

Планирано е процесът на фискална консолидация да продължи, като в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. ревизираната цел за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2016 г. е в размер на 2% от БВП при 2,5% от БВП за 2016 г., заложена в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година. В средносрочен план се запазва политиката за постепенна консолидация, изразяваща се в годишна стъпка за подобряване на бюджетната позиция от около 0,5% от БВП. Планираният дефицит за 2017 г. и 2018 г. е съответно на нива от 1,4% от БВП и 1% от БВП.

В документа се посочва още, че данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

За периода 2016-2018 г. не се очакват значителни промени в основните данъци и ставки, с изключение на някои конкретни законодателни промени при акцизите. Причина за изменението е необходимостта от достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период (облагането при цигарите и горивата, използвани за отопление), които ще окажат положителен ефект върху приходите.

Размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2016 г. ще се запазят, като за 2017 г. и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт.

Предвижда се поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход, върху който се определят здравноосигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г. Всяка следваща година той ще се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което е съобразено при разработването на прогнозата за периода 2016-2018 г.

Приходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 2016-2018 г. запазват относително устойчиво ниво с тенденция за лек спад в диапазона 37,4-37,1% от БВП.

Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,4% от БВП през 2016 г. до 38,2% от БВП през 2018 г. и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.

Също така от началото на следващата година минималната работна заплата се повишава до 420 лв., а от 1 януари 2017 г. тя ще е 460 лв., като цифрата ще остане същата и през 2018 г.

Предвижда се и увеличение на заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на образованието, а в системата на труда и социалната политика е предвидено увеличение на средствата за персонал за 2016 г. с оглед запазване на административния капацитет и нормалното функциониране на административни структури към министъра на труда и социалната политика, предоставящи услуги в областта на социално подпомагане, заетостта и трудовите отношения.

Основният акцент на политиката в областта на здравеопазването през 2016 г. ще бъде подобряването на функционирането на системата на база приетите промени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения.

Пенсионната политика предвижда от 2017 г., вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент, равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Със същите проценти се предвижда да се увеличават и размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За периода 2016-2018 г. процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:

• 2016 г. – 2,5% от осъвременяването по чл. 100 от КСО;

• 2017 г. – 2,7% при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,130;

• 2018 г. – 2,8% при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,130 на 1,161.

С Бюджет 2016 са предвидени средства във връзка с приетите изменения и допълнения на Закона за семейните помощи за деца, с които се предвижда насърчаване на отговорното родителство, въвеждане на еднократна помощ при осиновяване, определяне на по-висок размер на еднократната помощ при раждане на трето дете и определяне на общ размер на месечната помощ за отглеждане на дете в зависимост от броя на децата, за които се получава.

Сред ключовите приоритети на правителството през периода 2016-2018 г. остават регионалното развитие и благоустройството, както и развитието на транспортната инфраструктура.

Съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 28,9% към края на периода – 2016-2018 г. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.

Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността на местните власти и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Сред приоритетите в работата са подобряване механизмите за разпределение на изравнителната субсидия и на целевата субсидия за капиталови разходи. Продължава диалогът с представителите на местната власт както по отношение усвояването на европейските средства, така и по всички актуални въпроси, свързани с местните общности.

С настоящата актуализирана прогноза за периода 2016-2018 г. е ревизирана оценката на програмата за 2015 г., като необходимостта от промени в рамката по държавния бюджет и по КФП за 2015 г. произтича основно от нарасналите очаквания за усвояване на средствата по програмите на Европейския съюз за програмния период 2007-2013 г. и от прогнозираното значително преизпълнение на приходите по държавния бюджет. Най-значителен допълнителен натиск върху разходите оказва по-високото усвояване на средствата от ЕС в резултат на приключването на програмния период 2007-2013 г., както и други допълнителни разходи по самостоятелните бюджети, включени в КФП, в т.ч. и за сметка на наличности. Отчетени са и предизвикателствата, свързани с невъзможността от рязко свиване на разходите за персонал в някои сектори, в т.ч. и възникналите в резултат на оптимизацията на персонала непредвидени разходи за обезщетения и редуциране на неефективни разходи в секторите, предоставящи публични услуги. В резултат на това се очаква дефицитът по КФП на касова основа за 2015 г. да достигне до 3,3% от БВП, но дефицитът на начислена основа ще бъде под 3% от БВП, с което не се нарушават Маастрихтските критерии по отношение на нивото на бюджетния дефицит.