В позитивен дух и с пожелания за разширяване на възможностите за бъдеща взаимопощ започна тазгодишното издание на икономическия форум "Шумът на парите". Събитието се организира от финансовия сайт Profit.bg и рекламна и PR агенция Thousand Smiles. Медиен партньор на проявата е Econ.bg.
Един от основните акценти по време на първия панел, който беше свързан с капиталовите пазари, беше това, че българските компании вече имат възможност да се листват на Букурещката и Варшавската фондови борси. Двата пазара имат своите приемущества - с едната имаме обща граница и ни познава добре, а другата - Варшавската, е най-голямата в района на Централна и Източна Европа.
Характерно е, че двете борси са по-големи и по-ликвидни от българската. Това отчете модераторът на панела - Илиян Скарлатов, изпълнителен директор на KBC Securities Bulgaria. От своя страна изпълнителният директор на Букурещката борса Валентин Йонеску обясни, че е по-добре за българските компании да са листнати на Българската фондова борса и след това на съответната чуждестранна такава.
Предвид факта, че често България и Румъния се слагат под общ знаменател, днес беше предложено да бъде направен общ борсов индекс, който в северната ни съседка дори да бъде търгуем. Йонеску подкрепи тезата, че е добре двете страни да имат общ инструмент, посредством който да улесняват достъпа на чуждестранни компании до борсите си. Той добави, че Румъния и България могат да си помогнат сами, без да чакат помощ отвън - например от Лондонската или Варшавската борса.
Варшавската фондова борса има интерес да си сътрудничи с български компании. Това обясни зам.-изпълнителният директор в отдел "Развитие на пазара" на борсата Пиотр Боровски. Той допълни, че пазарът в полската столица играе ролята на център (hub) между Запада и Изтока.
За момента не съществува директна връзка между българския и полския депозитар. Въпреки това започналите през март 2010 г. отношения между двете страни вървят гладко. Тогава между Полския депозитар и "Уникредит Булбанк" (в ролята на банка-попечител) беше подписано споразумение, чрез което се създаде оперативна връзка между двата пазара. Връзката между двете страни може да е по-лесна, призна Боровски. Той обяви, че се водят преговори за осъществяване на директна връзка и по-лесна комуникация. В заключение обаче представителят на Варшавската борса не се нае с прогноза дали връзката може да стане по-лесна до 1 г.
За разлика от Полша, между българския и румънския депозитар съществува директна връзка. Тя съществува от 2008 г., но използването и е било силно лимитирано от настъпването на кризата. Български компании спокойно може да се листнат на Букурещката борса.
Регистрацията и разрешаването на административните въпроси отнемат около 2-3 месеца. Най-високи са изискванията за участие в най-високия сегмент, където се листват най-големите компании. Сред тях са 3 години дейност и регистрирана печалба през последната година. Ограничения няма, категоричен беше Йонеску и обяви, че една компания може да стигне и до първа категория след определен период от време.
Румъния следи какво се случва с българския капиталов пазар. Тя е готова да предложи оферта за държавния дял в Българската фондова борса, както и да участва в процедурата по интегриране на българския оператор. От своя страна представителят на гръцката фондова борса Димитрис Караискакис обясни, че в момента ситуацията се следи много внимателно. Интерес беше проявен и от страна на Полската борса.
Още от форума:
