Президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, приет от ХХХІХ Народно събрание на 13 януари 2005 година. Мотивите на президента са следните:
Приемането на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги безспорно е необходимата предпоставка за постигане на трайно, законово регулиране на основните обществени
отношения, възникващи при предоставяне на ВиК услугите. Приобщаването ни към Европейския съюз изисква и модерна регулаторна рамка на ВиК сектора. Потребителите и ВиК операторите очакваха
специалната нормативна уредба и затова приветствам приeмането на този нов закон.
Специално искам да отбележа създаването на законови норми, определящи питейната вода като основна жизнена потребност и съответно – предоставянето на ВиК услуги като дейност от обществен интерес.
Правилно е и въведеното изискване за социална поносимост на цената на ВиК услугите, изрично посочено като едно от ръководните начала в работата на регулаторния орган при определяне на цените.
Намирам за целесъобразно и възприетото законово решение функциите на регулативен орган по отношение на ВиК сектора да се възложат на съществуващата Държавна комисия за енергийно регулиране, която
да се трансформира в Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. С това се изоставя неприемливата практика всеки закон да създава отделен държавен орган по прилагането си и се възприема
принципът на административната икономия. Като удачно решение на закона следва да се отбележат и изискванията, задължаващи комисията да гарантира на потребителите публичност и достъпност до
информацията за ВиК услугите. Изобщо като цяло законът поставя основата на едно ново, европейско по дух законодателство за регулиране на сектора.
Наред с положителните оценки за новоприетия закон, като при всяко ново начало, някои негови разпоредби пораждат основателни критики. Част от тях бяха изтъкнати в дебатите по приемането на закона.
По мое мнение тези критики не са от такова естество, което да промени общата положителна оценка за закона.
Не мога да се съглася обаче с § 6, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби, с който се отменя чл. 193, ал. 3 от Закона за водите. Имал съм повод да изразя позицията си за особената социална
значимост на въвеждането в действие на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите като норма, защитаваща интереса на потребителя. С нейната отмяна се премахва една законова гаранция за потребителите, която
не позволява да се злоупотребява с монополното положение на ВиК дружествата, и се предотвратява възможността те да начисляват всички общи загуби на вода за сметка на гражданите и предприятията.
Тази законова норма е и стимул да се насърчи инвестиционната дейност във ВиК сектора и да се опазят водните ресурси като национално богатство.
С тези мотиви на 11.10.2004 г. върнах за ново обсъждане Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29.09.2004 г. За съжаление и до този момент не се е състояло ново
обсъждане по върнатия Закон за изменение на Закона за водите, съгласно разпоредбата на чл. 101 от Конституцията на Република България. С използването на процедурни способи в нарушение на
конституцията повече от три месеца мнозинството осуетяваше новото обсъждане на върнатия от мен закон.
Правилото на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите като регулативна разпоредба, защитаваща потребителите, съществува от 1999 г., но се прилага едва в последните шест месеца, и то заради наложеното от
мен вето. Години наред влизането в сила на тази важна защита на потребителя се отлагаше, и то не по инициатива на правителството, а винаги само по предложение на отделни народни представители. Така
се случи и със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, където Министерският съвет с внесения законопроект предложи запазването на тази законова регулация като един от
принципите за работа на регулативния орган. Въпреки първоначалната позиция на правителството, по предложение на народни представители, законовата гаранция за потребителите беше отменена. По този
начин Народното събрание за пореден път предпочете да защити интереса на дружествата монополисти, като пренебрегна интересите на потребителите. Такава последователна защита на корпоративни интереси
още веднъж потвърждава необходимостта от приемането на закон за лобизма, за да са ясни и публични мотивите за действията на отделни народни представители.
Винаги съм отстоявал разбирането, че в една правова държава законът следва да защитава интересите на гражданите, а не да създава комфорт на администрацията или на субектите в отделни икономически
сектори. Воден от това свое разбиране, аз настоявам да се запази действието на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите, поне до влизането в сила на подзаконовата регулация, предвидена в новия
закон.
Аргументи за запазване действието на защитната норма, която не позволява да се начисляват повече от 25% от общите загуби на вода в цената на водната услуга, се съдържат и в разпоредбите на приетия
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Отмяната на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите на първо място противоречи на целите и принципите на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и на принципите, от които следва да се води регулаторният орган (чл. 3, чл. 4; и чл. 7). На второ място, нормата на § 6, т. 3 не отразява мотивите и
целите на вносителя, който със своя законопроект изрично предвиждаше правилото на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите да е един от принципите, от който регулаторният орган да се ръководи при
упражняване на правомощията си по ценово регулиране. В мотивите си Министерският съвет подчертава и законоустановеността на принципите на регулативната дейност – предотвратяване на злоупотребата с
господстващо положение; защита на интересите на потребителя; справедливо заплащане на ВиК услугите. Тези принципи не могат да се спазят без ясно, законово установено правило за разпределяне на
общите загуби на вода между потребителя и ВиК оператора. Нормата на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите играе ролята именно на общ нормативен ценови регулатор. В противен случай, докато заработи
новият регулационен механизъм, към естественото монополно положение на ВиК операторите отново се прибавя и законовата възможност да прехвърлят изцяло тежестта от понесените загуби единствено за
сметка на потребителя. Така ще продължи да се стимулира разхищението на водните ресурси. Законът защитава в достатъчна степен интересите на ВиК операторите, за да е необходимо да се отменят
законовите гаранции за интересите на гражданите и предприятията.
На моята позиция вероятно ще се възрази с мотива, че с действието на новия закон и приемането на актовете по неговото прилагане ще се създаде друг, по-ефективен регулативен механизъм, който ще
отчита особеностите на всяко отделно ВиК дружество. Ще се възрази и че разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите е несъвършена и поставя изисквания, трудно изпълними за някои дружества. Аз
обаче намирам, че съхраняването на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите е необходимо поне до момента, когато започне да се прилага окончателно подзаконовата регулативна рамка.
Дотогава действащата законова регулация е необходима. А ако формулировката на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите е несъвършена, то тя трябваше да бъде усъвършенствана, а не отменена.
Като се ръководя от гореизложените мотиви, оспорвам § 6, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, приет от Народното
събрание на 13 януари 2005 г. и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам този закон за ново обсъждане в Народното събрание.
