Петима български владетели ще бъдат препогребани в Пантеона на българските царе, обособен в църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Със специална церемония в средата на ноември в историческия храм ще бъдат положени мраморни ковчежета с пръст и пепел от гробовете на основателите на българската държава ­ кановете Кубрат и Аспарух, и останките на царете Ивайло (1277­ - 1280), Георги Тертер I (1280 - ­1292) и Михаил III Шишман (1323­ - 1330). Мраморните саркофази в северната и южната галерия на църквата, където ще бъдат запечатани урните, вече са надписани. Графиките са по проект на проф. Никола Хаджитанев, а техен изпълнител е фирма “Дано” ­ София, пише в. "Янтра  Днес".

След дълги преговори останките на цар Михаил Шишман са били прибрани от Македония. Години наред те бяха съхранявани в църквата в с. Старо Нагоричене, където са били открити от акад. Йордан Иванов през 1916 г., обясни директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. По инициатива на историка доц. д-р Пламен Павлов от ВТУ е донесена пръст от гроба на цар Георги Тертер I, който се намира в една от скалните църкви край с. Червен в долината на р. Русенски Лом. В края на живота си владетелят е станал монах и е бил погребан там. Доказателство за това е съществуващият надгробен надпис.

Пръст от надгробните могили на кан Кубрат, кан Аспарух и цар Ивайло донесе в България историкът доц. д-р Пламен Павлов. Той оглави нарочна експедиция до Украйна и Румъния, където се намират гробовете на владетелите. До церемонията по препогребването мраморните саркофази се съхраняват в кабинета на Божидар Димитров в НИМ.

Продължават сложните и мъчителни преговори с гръцката страна за останките на цар Самуил, сподели музейният шеф. Срамно е да лишиш един християнски владетел от християнско погребение, само за да запазиш костите в чекмеджето на нечий учен в Солунския университет, не скри възмущението си той.

Начало на Пантеона на българските царе беше поставено в края на април, когато с държавни почести в присъствието на президента Георги Първанов там бяха погребани костите от прочутия гроб № 39, за които се предполага, че са на цар Калоян.