Всеки българин, който поиска кредит от банка, бива проверяван поне на 8 места за надеждност от чиновниците в съответната финансова институция. Това означава, че личните му данни се сверяват с тези масиви от информация, за да се установи дали човекът ще покрива добросъвестно задълженията си, съобщава вестник "Труд", цитиран от агенция БГНЕС.

Информацията е от проверка на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в две български банки, целяща да открие дали има слаби места в сектора, откъдето могат да изтичат неправомерно лични данни. В първата проверена институция, която ще наричаме Банка А, по ЕГН на всеки кандидат се преценява на колко години ще е той към момента на изтичането на кредита. Към момента на проверката са били обработени 133 608 искания за кредити от физически лица. Единният граждански номер се проверява и във вътрешната система на банката за това дали има вече кредити, които да са просрочвани поне два пъти в рамките на последните 6 месеца. ЕГН се вкарва и в правно-информационната система АПИС за установяване на свързани лица и техните задължения към банката. Кандидатите за заеми се проверяват и в Централния кредитен регистър, за да се види имат ли просрочия по кредити в размер над 50 лева. Банковите инспектори сверяват кандидатите по ЕГН и БУЛСТАТ в сайта на НАП, за да видят дали са регистрирани като длъжници, както и в сайта на НОИ, за да установят осигурителния им доход и данните за трудовия им договор. Нещо повече, Банка А е направила и собствен регистър, наречен “черен списък”, където са вкарани всички хора, които са се опитали да получат кредит с документна измама. Към момента там имало 498 имена. Особеното при тази институция е, че всеки кандидат за заем трябва да декларира какво е здравословното му състояние и да посочи хроничните болести, от които страда.

Като слабост проверяващите от КЗЛД отчитат, че няма контрол колко пъти е проверяван даден ЕГН във външните информационни масиви от служителите на банката, за да има сигурност, че получените сведения не се използват неправомерно. Следят се единствено влизанията в системата на Централния кредитен регистър, защото всяка справка там се плаща от банката.

В другата проверявана институция, Банка Б, която има 358 916 кредитоискатели, проверките са по-малко (няма данни да се правят справки в НАП), а шефовете могат да видят във всеки един момент къде, в кой масив и за кой клиент е ровил даден техен служител. Данните за хората, получили заем, се пазят за срок от 10 години.