Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2.2% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да се пониижи 2.5% през тази година. Това става ясно от тримесечната „Макроикономическа прогноза“, изготвяна от БНБ, която представя годишни прогнози за основни макроикономически показатели за България през текущата и следващите две години. 

Прогнозираната динамика на инфлацията през периода 2024-2026 г. зависи в голяма степен от заложените технически допускания за международните цени на основните енергийни и селскостопански суровини, прогнозираните степен и скорост за тяхното пренасяне върху крайните потребителски цени на услугите и храните, както и от ефектите от предприетите дискреционни фискални мерки. При изготвянето на прогнозата е използвана наличната към 26 юни информация за различни правителствени мерки.

Например, за повишения на акцизната ставка на тютюневите изделия съгласно Закона за акцизите и данъчните складове за периода 2024–2025 г.; преустановяване на срока на действие на намалените данъчни ставки за доставка на хляб и брашно и на ресторантьорски и кетъринг услуги в размер съответно на 0% и 9% ДДС и възстановяване на стандартната ставка на ДДС от 20% от 1 януари 2025 година. 

В краткосрочен план експертите от БНБ очакват забавянето на инфлацията да се определя главно от формиралия се базов ефект от високите темпове на нарастване на цените през 2023 г. предимно в групите на услугите и на хранителните продукти. Друг фактор, който ще допринася за забавянето на общата инфлация, е

прогнозираното поевтиняване на енергийните продукти в резултат на заложените в прогнозата технически допускания за понижаване на цената на петрола на международните пазари. В съответствие с прогнозираното силно потребителско търсене и нарастване на разходите за труд на единица продукция от БНБ очакват цените на хранителните продукти да не следват в пълна степен динамиката на международните цени на суровините и да се пренасят със забавяне върху цените на услугите, което ще доведе до ускоряване на инфлацията при храните и услугите към края на 2024 година. В резултат на това

групата на хранителните продукти се очаква да има най-висок положителен принос за общата инфлация в края на тази година, следвана от услугите. 

Групата на стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия също се очаква да има сравнително висок положителен принос за инфлацията в края на 2024 г. поради заложените в прогнозата повишения на цените на електроенергията, услугите за водоснабдяване и канализация на някои дружества и на акцизните ставки на тютюневите изделия в съответствие с приетия акцизен календар. Въпреки това положителният принос на административно определяните цени в края на 2024 г. се очаква да е значително по-нисък спрямо края на 2023-а поради пониженията на цените на някои лекарствени продукти и заложеното поевтиняване на топлоенергията за домакинствата. 

Експертите на БНБ прогнозират темпът на нарастване на потребителските цени да се ускори до 2.8% в края на 2025 г. и да възлезе на 2.6% в края на 2026 г., като се очаква средногодишната инфлация да бъде близо до тези стойности и да възлезе на 2.7 на сто. 

Прогнозата за инфлацията отразява както използваните технически допускания за динамиката на цените на хранителните и енергийните суровини на международните пазари, така и очакванията за вътрешните за страната проинфлационни фактори по линия на пазара на труда и нарастването на разходите за труд на фирмите. 

Най-висок положителен принос за общата инфлация в средносрочен период се очаква да имат базисните компоненти и храните в съответствие с прогнозирания запазващ се натиск върху разходите на фирмите, произтичащ от нарастващите разходи за труд на единица продукция и ниската склонност за пренасяне на пониженията на международните цени на енергийните суровини върху крайните потребителски цени в страната в условията на силно потребителско търсене. 

За периода 2025-2026 г. е направено допускане, че административно определяните цени ще се повишават в съответствие с прогнозираната динамика на разходите за труд на фирмите, като изключение от този подход е направено за регулираните цени на централното газоснабдяване, тютюневите изделия, както и за услугите за доставка на вода и канализационни услуги. 

Така полученият темп на нарастване на административно определяните цени е повишен допълнително на експертен принцип с цел включване на средната прогнозна грешка, наблюдавана в исторически план при инфлацията в групата.