В момента 700 г хляб у нас трябва да струва най-малко 1 лв. Това заявиха по време на пресконференция в БТА представители на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България (ФХСБ). В момента във федерацията членуват около 600 малки и средни фирми.

Според тях производствените цени на насъщния, дори в най-бедните райони на страната, трябва да варират между 0.80 лв. и 1.00 лв. Хляб, продаващ се под тези стойности, е дело на фирми от „сивата икономика”, категорични са те.

Крайната цена на хляба се определя от търговците. Много често те поставят надценки между 10 и 20% на продукта, който продават. Това каза по време на пресконференцията днес Димитър Людиев, председател на Федерацията. Според него цената на 1 кг хляб трябва да варира между 1.45 лв. и 1.50 лв.

От Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България смятат че цена от 2 лв. за килограм хляб би била много добра и би позволила на фирмите в бранша да „дишат” по-добре. По думите на Людиев обаче максималната цена, на която може да се продава хлябът в момента, е 1.40 лв. за килограм.

През последната година цената на тон брашно се е повишила от 300 на 800 лв. За същото време цената на най-масово консумирания в страната хляб с грамаж между 650-700 гр. се е повишила с около 0.25 лв.

В тази цифра не са отразени настъпилите през последната година икономически промени – както увеличаването на цената на електроенергията и горивата, така и на работните заплати. Този факт е довел до закриване на около 30% от фирмите, членуващи във федерацията, обясни още Людиев.

Според него средната заплата, която получават заетите в бранша, е между 400 и 500 лв. В резултат от това работниците, заети в сферата на производството на хляб и хлебни продукти, масово напускат страната, за да си търсят работа в страни от ЕС.

По време на днешното събитие председателят на ФХСБ се обяви против заложения в Закона за храните гратисен период след регистрация. Заложеният в момента тримесечен срок е прекалено дълъг и води до формиране на голям процент „сив сектор” в бранша. Според Людиев максималният срок на тези разрешителни трябва да бъде една седмица.

Не повече от 50% от предприятията, занимаващи се с производство на хляб и хлебни изделия в страната, в момента могат да бъдат определени като напълно коректни към държавата платци.

Много от проектите, реализирани по програма ФАР с цел да бъдат обучени хора за майстор-хлебари и сладкари, не са дали очаквания резултат. Като основна причина за това от ФХСБ посочиха факта, че след края на обучението си хората не са станали част от бранша.

Отделно покрай тези курсове са били загубени и много пари под формата на стипендии, които са били отпускани на хората, следващи по тези програми. До това се е стигнало в резултат от липсата на клауза в договорите, които са били подписвани с тях, че са задължени да върнат парите, или да работят за определен срок в съответния бранш.