Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работа (ЗИДЗМВР), съобщи пресслужбата на кабинета.

Основната промяна, която се предлага с проекта, е свързана с ангажиментите на страната ни във връзка с присъединяването ни към Шенгенското пространство и обмена на информация в рамките на Шенгенската информационна система (ШИС).

ШИС е основната база данни, чрез която се гарантира сигурността на гражданите в Европейския съюз. Тя е сред най-важните компенсиращи мерки, предприети в резултат на премахването на контрола по вътрешните граници. Посредством ШИС полицейските органи получават постоянен достъп до най-актуалната информация за издирвани изчезнали лица, за лица с отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство, а също така и за изгубени и откраднати вещи.

Новите законови текстове имат за цел въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, отнасящи се до ШИС.

По отношение на ШИС, измененията и допълненията в ЗМВР се разделят на три основни групи. Първата група промени е свързана със законово регламентиране на изпълнението на действията по чл. 100 от Конвенцията прилагане на Споразумението от Шенген, който предвижда в ШИС да се въвеждат и да бъдат изпълнявани действия по сигнали за откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства, ремаркета и каравани; огнестрелни оръжия; бланки на официални документи за самоличност; банкноти; документи за регистрация на МПС и регистрационни табели, издирвани с цел изземване или използване като веществено доказателство в рамките на наказателно производство.

В тази връзка законопроектът регламентира правомощието на полицейските органи временно да изземват с протокол за срок от 30 дни откраднати или изгубени вещи, които са обявени за издирване в ШИС от друга държава-членка.

В чл. 99 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген е предвидено извършване на „специфичен контрол", който от своя страна се осъществява чрез обиск на лица и претърсване на превозни средства. С оглед осигуряване изпълнението на ангажиментите на България съгласно посочената разпоредба, законопроектът предвижда разширяване на предпоставките за извършване на обиск на лица и претърсване на превозни средства в чл. 68 и 69.

Втората група промени, свързани с ШИС, предвиждат сред целите и средствата за осъществяване на оперативно-издирвателната дейност да бъде добавено издирването на вещи и извършването на справки за вещи.

С третата група промени се регламентира създаването в МВР на Националната Шенгенска информационна система (Н.ШИС) на България. Тя представлява автоматизирана информационна система с национална база данни, която осигурява обмена на информация между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Европейския съюз и подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество.

По същество Н.ШИС е различен вид автоматизиран информационен фонд от регламентираните към момента. От една страна, тя осигурява директен достъп на МВР до информацията, въведена в ШИС от останалите държави, прилагащи Шенгенското законодателство, а от друга - предоставя директен достъп на техните компетентни органи до информацията, въведена в ШИС от Република България чрез МВР.

В областта на личните данни законопроектът предвижда обработването на информация и лични данни в Н.ШИС да се осъществява по реда на ЗМВР и Закона за защита на личните данни. Включена е и разпоредба относно правото на лицата да искат достъп до отнасящите се за тях лични данни в ШИС.

Предвидено е организацията и функционирането на Н.ШИС да бъдат определени с акт на министъра на вътрешните работи.

Законопроектът предвижда прецизиране на разпоредбите, свързани с режима за информационен обмен във връзка с прилагането на Рамковото решение 2006/960 за опростяване на обмена на информация и оперативни данни между правоохранителните органи на държавите-членки на Европейския съюз.

Друга част от промените в Закона за МВР са свързани с оптимизиране на функциите и администрацията във ведомството. Те предвиждат Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване" и Главна дирекция „Гражданска защита" да се интегрират в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН). С тази промяна се премахва дублирането на отделни функции между двете главни дирекции. Редуцира се администрацията и се постига значително подобряване на организацията на работа чрез оптимизиране на времето за реакция на новата структура. Това ще доведе до намаляване на разходите при извънредни ситуации както по отношение на ангажираната техника, така и по отношение на човешките ресурси. По нов начин се регламентират всички основни задачи и дейности на новата структура ГДПБЗН.

Необходимостта от продължаване изграждането на съвременна Криминална полиция с европейски профил налага укрепване на наказателно-процесуалните функции на Главна дирекция „Криминална полиция". Подобен ангажимент е залегнал като указание в Годишния доклад на Еврокомисията по механизма за оценка и сътрудничество, а по този начин българската криминална полиция ще се доближи (като структура и правомощия) до класическите примери на европейските полиции. Предприема се още една законова стъпка: трансформиране на звената от сегашната ГД „Досъдебно производство" към ГД „Криминална полиция". Това следва да се осъществи по две направления: първо, създаване на ново звено в ГДКП, което да приобщи разследващите полицаи от ГДДП, и второ - създаване на методическо звено към ГДКП, което да има методически функции над цялата наказателно-процесуална дейност. Част от разследващите полицаи от ГДДП ще бъдат пренасочени към ГДБОП.

С предлаганите промени се регламентира статутът и основните дейности и задачи на дирекция „Международно оперативно сътрудничество", Специализирания отряд за борба с тероризма и дирекция „Специална куриерска служба". Като специализирани звена на МВР се предвижда те да бъдат на пряко подчинение на главния секретар и да подпомагат дейността му.

За първи път се регламентира възможността за осъществяване на въздушно наблюдение на границите, с което се изпълняват ангажиментите на България за въвеждане на въздухоплавателни средства при наблюдение на външните граници на Шенгенското пространство.

Въвежда се по-пълна законова регламентация на участието на служители на МВР в мисии извън територията на страната и за изпълнението на длъжност в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации въз основа на договори, по които България е страна.

Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения по отношение на дисциплинарната отговорност и прекратяване на служебното правоотношение.