„България все още не е засегната сериозно от световната финансова криза и образно казано се намира в периферията на бурята”. Това заяви президентът Георги Първанов по време на срещата си с президента на Ирландия Мери Макалийс. Това е първата държавна визита на ирландски президент в България. „Световната финансова криза е може би най-голямото изпитание за солидарността на ЕС”, допълни президентът, цитиран от Дарик радио.

„Не само в нашата собствена прогноза, и в тези на международните финансови институции, за България се предвижда един позитивен ръст на брутния вътрешен продукт през годината. Разбира се, ние бяхме свидетели как много прогнози, при това световни, рухнаха буквално за броени дни, седмици, така че никой не може да бъде абсолютно категоричен в това свое очакване”, каза още Първанов.

„Ситуацията в България и Ирландия е различна, но ние обсъдихме всички мерки, които правителствата прилагат, за да осигурят плавното преминаване през кризата. Необходимо е много по-силно партньорство както на европейско, така и на международно ниво, за да се осигури  икономическа стабилност в бъдеще”, заяви ирландският президент.

Традиционно приятелските отношения между България и Ирландия се развиват в активен политически диалог през последните години, а членството на страната ни в ЕС предоставя възможности за още по-тясно сътрудничество във всички области от взаимен интерес. За нас е важен ирландският опит най-вече в областта на усвояването на еврофондовете, защото ние като нов член на ЕС се учим и искаме да организираме нещата по най-ефективния начин. Това каза премиерът Сергей Станишев, който също се срещна с президента на Ирландия Мери Макалийс, цитиран от правителствената информационна служба. От своя страна тя заяви, че големият брой ирландци, които посещават страната, са естественият мост между двете страни, защото най-важен е контактът между хората, а през последните години той устойчиво нараства.

Министър-председателят подчерта, че благодарение на разумната финансова и икономическа политика през последните години страната ни е в много по-добро състояние от други държави. Трупането на резерви и бюджетни излишъци и по-строгата регулация ни правят финансово стабилни и ни дават възможности да предприемем антикризисни стъпки. Като основни приоритети в плана на правителството премиерът открои социалната защитеност и подкрепата за реалния бизнес.

Нуждаем се от добре координирани общи европейски действия, изтъкна още той, но няма да е достатъчно само ЕС да предприеме правилните стъпки – кризата е световна, тя започна от САЩ и затова за преодоляването й е необходимо усилията на основните играчи в световен план да се обединят. И в този смисъл залагаме много на предстоящата среща на Г-20 в Лондон. Президентът на Ирландия Мери Макалийс изрази съгласие с това мнение и допълни, че регулациите в сферата на финансите са важни, но е нужно като цяло да се промени философията на бизнеса.

Приоритет в дневния ред и на двете страни е темата за енергийната сигурност и начините за диверсификация, на енергийните източници и трасетата. Ирландия високо цени ролята, която България играе в областта на енергийната сигурност, подчерта Макалийс. Премиерът представи пред нея аргументите в подкрепа на българското искане за удължаване на компенсациите за предсрочното затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй” и подчерта, че очаква подкрепа от страните-членки, тъй като това е принципен въпрос на солидарност. Темата е много чувствителна за българите и смятам, че заради тях е честно да бъдем третирани като други страни в аналогични ситуации, допълни Станишев.

Особено внимание по време на разговора беше отделено на перспективите пред Лисабонския договор, който беше отхвърлен на референдум в Ирландия. Министър-председателят  изтъкна, че влизането в сила на договора е изключително важно за работата на европейските институции.  Макалийс подчерта, че ирландците, както и българите, са печеливши от европейския проект, защото той налага ценности като мир, просперитет и феърплей и изрази очакване, че това ще е определящо при следващия референдум за договора.

Сред темите, обсъдени по време на срещата, бяха европейската перспектива на Западните Балкани и Източното партньорство. Обща беше подкрепата за политиката в тази посока, защото тя е гаранция за мир, стабилност и реформи.