Днес президентът Георги Първанов свика Консултативния съвет за национална сигурност. Темата на заседанието беше: "Последиците за сигурността на България от участието на страната в големи енергийни проекти". Доклади изнесоха министрите на икономиката и енергетиката, външните работи и околната среда и водите.

В заседанието участваха членовете на Съвета: премиерът, председателят на Народното събрание, министрите на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи и на финансите, председателят на Държавната агенция "Национална сигурност", началникът на ГЩ на Българската армия, както и представители на всички парламентарно представени партии.

Предлагаме ви да се запознаете с основните акценти от заседанието, представени от участниците в него.


Георги Първанов: Консенсусът за енергийната политика е възможен

Консенсусът за нашата енергийна политика не е невъзможен. Това каза президентът Георги Първанов след днешното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), предаде БГНЕС. Първанов изрази удовлетворение от дебата, който по думите му е позволил да се направи анализ на резултатите от изпълнението на енергийните проекти и тяхното проектиране върху развитието на България в следващите десетилетия.

Ефектът от големите енергийни проекти ще се наблюдава в продължение на 20–30 години. "Какъв ще бъде този ефект?", попита президентът при откриването на заседанието, поставяйки основата за дискусията. При реализацията на големите енергийни проекти ще бъде мобилизиран огромен ресурс, национален, пряко или косвено. Това ще изисква стриктното спазване на редица международни практики и стандарти, прозрачно управление, бих добавил – и обществен контрол, за да може наистина да реализираме ефективно тези проекти, каза президентът.

"Да припомним само, че в последните 20 години на прехода ние не успяхме да изградим нито един голям енергиен обект. Ползваме енергийни мощности, инфраструктура, която е наследена от предишния период. Кои са сегашните предпоставки, за да стартираме тези значими проекти? Първо, наличието на ясна политическа воля и широка обществена подкрепа. Второ, финансова стабилност, устойчив икономически растеж и трето – благоприятна външна среда", каза президентът. Той посочи както ЕС, така и конструктивните отношения на България със страните от нашия регион, Черноморския и Каспийския регион. Това са традиционно добри, но изпълнени с ново съдържание отношения, които са много добра предпоставка за реализацията на част от тези проекти.

Проектите "Южен поток", "Набуко", АЕЦ "Белене", "Бургас-Александруполис" могат да гарантират националната сигурност – до този извод са стигнали участниците в днешното заседание, обяви президентът. Той цитира думите на опозиционен лидер, според когото това са добри проекти за страната.

Първанов нарече мними рисковете за производството на електроенергия и изтъкна, че в близките години България очаква солиден излишък в производството на електроенергия. Той наблегна и на това, че е необходимо гражданите на България да получат дългосрочен отговор за ценовата политика в енергийната сфера.

Държавният глава изтъкна, че закъснението в графика за АЕЦ "Белене" се дължи на руската страна и посочи, че са необходими допълнителни усилия за енергоспестяването в България.

Енергийната политика на България трябва да бъде част от европейската енергийна стратегия. България има основанието да претендира за това, допълни Първанов.

"Искам да подчертая – за нас проектът "Набуко" е приоритет. Винаги е бил такъв. Констатирано е закъснение при графика на строителство на АЕЦ "Белене". Нека не забравяме че имаме съседки, които имат не по-малки претенции от нас, каза президентът по въпроса за конкуренцията.

Решено е да се изготви актуализирана енергийна стратегия, след като това е било предложено от опозицията. Тя трябва да се прави дългосрочно, каза президентът. Тя трябва да бъде в унисон с европейските принципи. Надявам, че ще я реализираме в рамките на мандата на правителството.

"За "Бургас-Александруполис" ясно беше заявено, че никой участник няма да жали средства за екогаранции, включително за региона на Бургас", обясни президентът.

Опозицията твърди, че заседанието е закъсняло. Приемам тази теза. Заседанието е закъсняло с 10-15 години. Не е имало КСНС по темата за развитието на енергийната политика на България. Този съвет успя да разгледа широк кръг въпроси, по повечето от които имаше стремеж да се постигне съгласие", каза още президентът.



Сергей Станишев: Ще се строят нови мощности в АЕЦ "Козлодуй"

За първи път България започва реално да се заема водещи позиции в доставката на енергоносители към Европейския съюз и в близък план нашата целе  през България да минават 10-12% от енергийните суровини за Европа. Това каза министърът-председателят Сергей Станишев след днешното заседание на КСНС.

Той подчерта, че в областта на енергийната политика не трябва да има политиканстване. България трябва да гарантира достатъчно вътрешно производство на енергия, посочи премиерът и уточни, че това ще става чрез разширяване на мощностите в комплекса "Марица-Изток", строителството на АЕЦ "Белене" и на нови мощности в АЕЦ "Козлодуй".



Петър Димитров: Цената на "Набуко" е коригирана, но той е приоритетен

"Имаме коригиране на цената на проекта “Набуко", който беше оценен на 8 млрд.евро. Цената почти се удвои, но това са проекти, които в голямата си част са наложени от интереси извън България и не бихме могли да търсим национални решения". Това каза пред журналисти министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров след заседанието на КСНС.

Димитров беше категоричен, че “Набуко" винаги е бил приоритетен проект. “Не знам кой, къде и как е решил, че двата проекта – “Набуко" и “Южен поток", са с обратна приоритетност. “Набуко" предлага алтернативен източник като намалява енергийната зависимост на България. От тази гледна точка, разбира се, че той е по-привлекателен за България", посочи Димитров.

По думите на Димитров, ако се изключи изказването на един представител на опозицията, всички на заседанието са били единодушни, че проектът АЕЦ "Белене" трябва да се реализира, че е добър проект за България и че стартирането му е необратимо. Димитров каза още, че е договорено оскъпяване на проекта АЕЦ "Белене" в рамките на средната инфлация в ЕС.

На въпрос защо се бави ратифицирането на проекта “Южен поток", Димитров отговори: “Трябва да се изясни трасето, за да се знае откъде ще мине “Южен поток". За съжаление уточняването на трасето отново е извън България. За да се уточни трасето в България, трябва да е ясно откъде ще мине през Гърция и Сърбия. До лятото ратифицирането ще мине. В четвъртък проектът ще бъде разгледан от Министерския съвет, без да е ясно трасето. На ратифициране подлежат данъчните ангажименти, така че няма проблем ратифицирането да мине", каза министърът.


Иван Костов: КСНС пропагандира енергийното обвързване с Русия

Президентският консултативен съвет пропагандира пълното енергийно обвързване на България с Русия. Това заяви лидера на ДСБ Иван Костов след като напусна заседанието. Според Костов, цитиран от Дарик радио, правителството трябва да разработи нова енергийна стратегия която да отчете огромният скок в цените на горивата.

Държавата иска дa отмести вниманието на хората от истинските проблеми на хората като злоупотребата с еврофондовете и кризата в отношенията ни с Европейския съюз, каза Иван Костов. Енергийният скок у нас според него се дължи на лоша енергийна стратегия.

Консумацията на количество петрол у нас към 1000 евро БВП е 12 пъти по-голяма от тази на другите европейски страни, добави Иван Костов. Според него това означава, че със същото количество енергоресурси БВП за България би могъл да бъде не 64 млрд. лв., а 700 млрд. лв. Представяте ли си колко бихме били богати, възкликна Иван Костов.

Той нарече действията на правителството по големите енергийни проекти "инвестиционна грандоманщина". Това, което си записах от доклада на икономическия министър Петър Димитров, бе, че всички тези проекти непрекъснато се оскъпяват, допълни Иван Костов.

От Демократи за силна България настояват кабинетът да не предприема проекти без законови оценки за въздействието им върху икономиката и околната среда.


Мартин Димитров: Договорите с “Газпром" трябва да станат публични

Най-накрая президентът се сети, че енергийната политика на България трябва да бъде част от европейската енергийна стратегия, каза депутатът от ОДС Мартин Димитров. Според него афиширането от страна на президента, че за България проектът "Набуко" е приоритет, е противоречиво, тъй като при подписването на “Южен поток”, "Набуко" е бил поставен “в ъгъла като неприоритетен”. "Това показва демагогия и непоследователност", смята депутатът.

Мартин Димитров посочи, че е време договорите с “Газпром” да станат публични. България работи прекалено слабо по въпроса за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), смята още той. “По показателя за ВЕИ на целия Европейския съюз, България е 4-5 пъти по неефективна от средното ниво на Европейския съюз. От години много депутати казваме, че вместо да се стори АЕЦ “Белене”, трябва да се подобри енергийната ефективност, защото там има огромни резерви”, посочи Димитров. Според него по темата за ВЕИ само се говори, но нищо друго не се прави на практика.

“Освен АЕЦ “Белене”, който вече е задействан като проект, мислят да правят още една атомна централа към съществуващата - важно е обаче накрая да се знае колко ще струва токът. Първо, трябва да се види консумацията на тока у нас и тогава да се предприемат някакви действия за строителство на допълнителни блокове на АЕЦ “Козлодуй”, посочи Димитров. Според него президентът най-накрая е започнал да си изпълнява задълженията като е свикал Консултативния съвет за национална сигурност, въпреки че свикването му според Димитров е закъсняло действие.