Очаквам, ако ЕС мисли реално за бъдещето, за енергийната сигурност не само на България, а на Балканите като цяло, да се намери начин за удължаване срока на работа на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй. Това заяви в предаването "Годината" на Дарик радио президентът Георги Първанов. АЕЦ Белене трябва да бъде построена в ускорено темпо, за да остане България енергиен център на Балканите, смята президентът.

Русия в енергийно отношение не е минало не само за България, но и за Европа. Това е факторът, който не можем да пренебрегнем, не са много възможните източници на енергийни суровини за България и за Европа като цяло. Въпросът за диверсификацията на енергийните източници е ключов за бъдещето на Европейския съюз, на всяка една от страните, в това число и на България. За сега обаче оставаме на ниво декларации, коментира Първанов. Според него се създава впечатлението, че някои от водещите европейски страни се опитват да решават този въпрос индивидуално за себе си, а не като част от една обща стратегия. Президентът допълни, че очаква от германското председателство на Евросъюза да предложи единна стратегия в това отношение. Успоредно с това обаче България, българските правителства, какъвто и да е техният състав и политическа принадлежност, са длъжни да намерят тези решения в национален план, подчерта Първанов. България беше и се надявам да остане енергиен център на Балканите. Не може да запазим тази перспектива, без да решим бързо въпроса със съдбата АЕЦ "Белене" и тя трябва да бъде построена в ускорен порядък, смята той. На въпрос трябва ли България да приеме руското искане за нов договор за цената на природния газ, държавният глава каза, че България може да приеме такова предложение само ако види своя интерес за това, ако бъдем компенсирани с доходи, свързани с разширяването на газопреносната мрежа. "Така че едно преподписване, един нов договор, да не накърни интересите на отделните граждани и на държавата като цяло", каза Първанов. След 1 януари няма да има тежки сътресения, но няма да има бързо оправяне, няма да има бум в потреблението, в консумацията, няма да ги достигнем европейците в рамките на тези няколко дни около самия акт на пълноправното членство. Става дума за тежък процес, който ще има своите не леки изпитания и това вече се чувства в отделни сектори. Онова, което сме договорили, плодовете от тази политика, ще почувстваме преди всичко в сферата на селското стопанство, в хранително-вкусовата промишленост - там, където и претенциите на нашите европейски партньори са особено силни и основателни, каза още Първанов. Държавният глава съобщи, че вероятно ще подпише закона за досиетата, въпреки че продължава да смята, че този закон по-скоро прави услуга на доносниците. Той скрива тяхната вина в огромното море от данни, които ще излязат за много хора, които честно и почтено са си вършили работата, и които ще бъдат обявени като имена, като списъци. Все пак Георги Първанов отбеляза, че ще подпише закона за досиетата, защото има позиция близка до консенсус и договореност между парламентарните сили. На въпрос дали очаква в папката, която е свързана с него, да има нещо ново, изненадващо и дали ще има новина около името му при използването на този закон, Първанов отговори: "Не, защото тази папка е добре позната от десетина години на всички, които сега са в парламента, които са били във властта. Така че там никакви изненади не може да има. Аз се опитах да преразкажа нейното съдържание в публичните си прояви. Не искам да се връщам повече към този въпрос. Тук няма нищо лично в позицията, която изразявам". /Източник: БГНЕС