Работодателските организации сезираха с писмо еврокомисаря по работни места и социални въпроси Никола Шмит за решението на Народното събрание от 10 февруари т.г. за промени в Кодекса на труда, с които се предвижда Министерският съвет за определя минималната работна заплата за страната ежегодно в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата. Според работодателските организации, това решение нарушава правото на Европейския съюз, съобщиха от Българската стопанска камара.

Писмото е подписано от председателите на национално представителни работодателски организации Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.

В писмото си работодателските организации информират Шмит, че ще депозират жалба по надлежния ред относно нарушение на правото на ЕС от страна на държава членка и изразяват надежда ЕК да предприеме официални действия, насочени към привеждане на българското законодателство в съответствие с правото на ЕС.

Организациите изтъкват в писмото си, че приетият законопроект подменя целите и духа на Директивата (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и международните стандарти в областта, подкопава и обезсмисля социалния диалог при договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос. Те се обръщат с молба към еврокомисаря службите на Европейската комисия да инициират разговори с представители на българската държава, в които да бъдат разяснени целите и духа на Директивата 2022/2041 за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз.

На 01 февруари 2023 г., Народното събрание на България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), с който предвиди Министерският съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година, "в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година", напомнят работодателите и допълват, че определената по този начин минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година (чл. 244 от Кодекса на труда). Според работодателите новият текст на този член противоречи на изискванията на Директивата, предаде БТА.

Работодателите смятат, че с приетата законодателна промяна се нарушава принципът на непосредствена приложимост на правото на ЕС, който определя автоматичното превръщане на нормите на Правото на ЕС след влизането им в сила в действащо право, спрямо всички субекти на това право.