Разкриват 20 нови служби по търговско-икономическите въпроси

10.06.2014 | 12:20
по статията работи: Христомира Бочкова
Те ще подпомагат бизнеса да намира чуждестранни партньори
Разкриват 20 нови служби по търговско-икономическите въпроси

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката в размер на 2 млн. лв. Тези средства са предназначени за откриване на нови служби по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) и финансовото осигуряване на издръжката им.

Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) ръководи оперативно дейността на службите по търговско-икономическите въпроси към дипломатическите представителства на страната ни в чужбина. Сред основните функции на служителите, работещи в СТИВ, са подпомагането на българския бизнес при намирането на партньори за реализация на стоки и услуги. Тяхна грижа са и привличането на нови инвестиции и увеличаването на броя на туристите в България, както и популяризирането на предимствата на икономиката и на страната ни като добра бизнес дестинация. Редица компании и водещи бизнес организации в страната дават положителна оценка за работата на СТИВ и тяхното активно сътрудничество с бизнеса.

Към момента МИЕ има 61 дългосрочно командировани служители в СТИВ. Службите са позиционирани в 44 страни, от които 22 са в Европа, 7 – в страните от ОНД и Кавказ, и 15 – в страни в Азия, Америка, Близкия изток и Северна Африка.

Разкриването на нови СТИВ ще се извърши чрез оптимизиране на структурата. То ще се постигне със съкращаване на пет съществуващи служби и поетапно разкриване през годините на СТИВ в нови 20 дестинации, като за поне пет от тях ще се търси осигуряване, включително и финансово, чрез публично-частно партньорство с бизнес организациите. Предвижда се през 2014 г. да се инициира разкриването на нови 20 СТИВ в ОАЕ, Оман, Саудитска Арабия, Катар, Иран, Северен Ирак (гр. Ербил), Алжир, Тунис, Гана, Ангола, Индонезия, Тайланд, Малайзия, Пакистан, Армения, Туркменистан, Монголия, САЩ (гр. Чикаго), Унгария и Кипър.

Правителството отчита, че след пика на глобалната криза страната ни е започнала да възстановява и да активизира износа си. Отбелязва се значително намаляване на отрицателното ни търговско салдо. Анализите сочат силно положителна тенденция на ръста на износа към трети страни. Окончателните данни за 2013 г. показват увеличен темп на ръст и за страните от ЕС – износът за тях нараства с 9,1%, докато за трети страни – с 3,5 на сто. Запазват се положителните тенденции за ръст към пазарите на Азия и арабските страни. Ръстът на износа към Азия се увеличава изпреварващо с 20%, а към арабските страни – с 40,9 на сто.

Приносът на външното търсене за ръста на БВП ще има нарастващо значение и в бъдеще, посочват от Министерски съвет. Анализите на Европейската комисия сочат, че 90% от глобалния икономически ръст в следващите 10-15 години ще бъде генериран в страните извън ЕС, като само на Китай ще се пада около една трета от очакваното увеличение. Очакванията са в тези условия да се наблюдава още по-усилено преориентиране към финансово стабилни и бързоразвиващи се пазари и пазари с нарастващо потребление и покупателна способност на населението.

Развитието на износа ни в средносрочен и дългосрочен план ще зависи също и от потенциала на икономиката на страната, от развитието на индустриалния сектор, селското стопанство и сектора на услугите. Приоритетно значение за България имат инвестициите и особено онези от тях, свързани с развитието на производства и индустрии с експортна насоченост и с преработка на суровини в готови и крайни изделия с висока добавена стойност. По тези причини усилията и ресурсът в подкрепа на експорта и привличането на инвестиции следва да се насочат към страните от Азия, които се явяват приоритетни както от гледна точка на ръста на износа, така и по отношение привличането на инвестиции и туристопоток, отчитат управляващите.

За 2013 г. се запазват положителните тенденции при износа, който достига 2,566 млрд. евро (увеличение с около 470 млн. евро), а вносът е 1,886 млрд. евро (увеличение с 86 млн. евро). Водещи търговски партньори на България в Азия са Китай, Сингапур, Република Корея, Индия и Япония. Освен с бърз икономически растеж и ръст на инвестициите, страните от Азия привличат като пазар с голямо потребление и нарастваща покупателна способност на населението. Те са основни вносители на суровини, селскостопанска и хранителна продукция и генерират значителен туристопоток.

Редица страни в Близкия изток и Африка също имат важно значение като перспективни и финансово стабилни пазари с традиционно значение и потенциал за българския износ и привличане на платежоспособни туристи. В тези региони съществуват благоприятни условия за разширяване присъствието на български компании, стоки и услуги, както и за реализацията на съвместни проекти в строителството, инфраструктурата, инженеринговите дейности и др. През 2013 г. износът ни за арабските страни достигна 1,367 млрд. евро – ръст от 396 млн. евро спрямо предната година. За това увеличение са допринесли редица официални посещения, бизнес форуми и участия в международни изложения в държави като Катар, ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия, Ирак, Ливан, Мароко, Тунис, Алжир и др. Българският износ към арабските страни е насочен основно към Ирак, Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия, Тунис, Ливан, Алжир, Йордания, Мароко.

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
Старият вампир извежда малкото вампирче за първото му среднощно пиршество. Набелязват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв, по едно време се спира и пита баща си: - Тате, до последна...
На този ден 06.12   963 г. – Лъв VIII е избран за римски папа. 1240 г. – Армията на монголския владетел Бату Хан покорява Киевското княжество. 1534 г. – В Еквадор е...