България е договорила най-много европейски средства по Оперативните програми "Околна среда", "Транспорт" и "Регионално развитие". Същевременно разплатените средства са далеч по-малко от договорените. Сред фаворитите по разплащане са ОП "Транспорт", ОП"Административен капацитет" и ОП"Техническа помощ".

Това стана ясно от доклад на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове (КЕВКЕФ) Моника Панайотова.

Общо по всички седем оперативни програми сме успели да договорим 95%, като разплатените средства по тях са общо 31%. Най-много европейски пари сме успели да договорим през 2012 година, става ясно от данните в доклада, предаде iNews.bg.

Договорените средства по ОП "Транспорт" са 96%, а разплатените са 39%. По ОП "Околна среда" страната ни е договорила 123% от евросредствата, но само 16% са разплатени. Договореното финансиране по ОП "Регионално развитие" е 90%, разплатените са 31%. По ОП "Административен капацитет" са договорени 72%, а 37% са разплатените.

Към 15 ноевмри 2012 г. са сключени договори за безвъзмездна финансова помощ в размер на 2,822 млрд.лв. или 90,12% от бюджета на ОП "Регионално развитие" (3,131 млрд.лв.). С тях се финансират 984 договора. Разплатените средства по тях са общо 1,045 млрд. лв., съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (ММРБ).

Председателят на парламента Цецка Цачева, която също присъства на представянето на доклада похвали работата на комисията и поздрави всички нейни членове с успехите, които са постигнали. По думите ѝ с наближаването на края на първия програмен период се наблюдават редица положителни тенденции свързани с усвояването на европейските фондове у нас.

Цачева отбеляза, че все още пред страната ни стоят редица предизвикателства, затова трябва да използваме натрупания през годините опит, за да постигнем по-добри резултати в бъдеще. Тя определи края на 2012 г. и началото на 2013 г. като тежък, но ключов период.

"Ако България се справи с високите си цели по отношение на еврофондовете за 2012 ще бъде добра основа за още по-амбициозните планове, които имаме за 2013 година", коментира председателят на парламента.

Моника Панайотова отчете като положителен факт ниския процент на финансови корекции и ниското ниво на грешки (под допустимия 2% праг на същественост) по отношение на оперативните програми. Страната ни няма спрени оперативни програми, което нарежда България до страни като Финландия, Швеция и Дания, подчерта още Панайотова.

Сред проектите, които служат за успешен пример в първия програмен период са Софийското метро, интегрирания проект за подобряване на водния сектор на гр. Хисаря, Софийския околовръстен път с Южната дъга, Информационно административен център на Народното събрание и други.

Препоръките за новия програмен период 2014-2020 година на КЕВКЕФ са изготвяне на задълбочен анализ на постигане на заложените индикатори, анализ на грешките и нормативните промени, изготвяне на "Наръчник на добрите практики" от първия програмен период, избягване на риска от "късен старт" и прилагането на е-Кохезия за периода 2014-2020, с която да се постигне максимално онлайн подаване и отчитане на проектите.