Уволнение заплашва чиновници и други длъжностни лица, които не говорят на български език на работното място. Това ще стане, ако бъде приет внесеният във вторник законопроект за българския език на депутата от БСП проф. Любен Корнезов. Нарушилите закона да носят отговорност по административен ред е предвидил вносителят.

Графичната система на българския език е кирилицата. Българският език е задължителен при предаванията, съобщенията, рекламите по радиото и телевизията и публикациите в печата пише още в законопроекта.

На български език трябва да се провеждат митингите, конференциите и другите публични изяви на партиите. В проекта се предвижда още българският да е задължителен и при "наименованията на учреждения, населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, наименования на фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти".

Проф. Корнезов е написал в мотивите към проекта си, че езикът трябва да се обогатява, като изрази и думи от други езици се заменят с български, които възпроизвеждат техния смисъл. Как ли ще прекръстим "бюро", "фейсбук" и "интернет", питат се обаче езиковеди.

Соцдепутатът смята, че гражданите могат да общуват помежду си на чужди езици, но "без те да се използват на публични места като демонстрация против българската култура и национално съзнание".

Нов държавен орган - Комисия за опазване и развитие на българския език, ще следи за опазването на българския език. Тя ще се състои от 17 души. Петима ще се избират от общото събрание на академиците и член-кореспондентите на БАН, петима ще излъчва Съюзът на българските писатели, трима - СУ "Св. Климент Охридски", а по двама - Съюзът на българските журналисти и Съюзът на юристите. Комисията за опазването на езика ще работи с четиригодишен мандат, като членовете й ще могат да бъдат преизбирани. Едно от задълженията на новия орган е да "приема задължителни решения за замяна на изрази и думи от друг език с равностойни изрази и думи в българския език".

Любен Корнезов е записал в мотивите към проекта, че специални закони за езика има във Франция, Полша, Литва, Латвия, Естония, Китай, Люксембург, Канада, Белгия и Ирландия.

Това е вторият самостоятелен законопроект, необсъден от парламентарната група на "Коалиция за България", който проф. Корнезов внася за един месец. Предишният беше за евтаназията. Корнезов е писал закони по темата на езика и по-рано, припомня вестник "Труд".

От 1999 г. пишат правила за езика

Въпросът за чистотата на българския език и необходимостта тя да се гарантира законодателно вълнува и писатели, и политици, показа проверка. Проф. Корнезов внася такъв проект за втори път - първият е от 1999 г. в съавторство с левия земеделец Драгомир Шопов. Последният пише такъв закон също два пъти. Първият е от 1998 г. и има заглавие "Закон за ползване и защита на българския език". Почти по същото време през 1998 г. подобен закон внася и Александър Пиндиков от СДС.

В 39-ото Народно събрание Емил Кошлуков тръгва да пише закон за чистотата на българския език, възмутен от нашествието на надписи на латиница на обществени места. Проект пише и Елка Анастасова от НДСВ. В началото на новото хилядолетие покойният Николай Хайтов внася проектозакон за защита на българския език. Депутатът от ГЕРБ Емил Караниколов също обяви, че готви закон за българския език. Никой от проектите не е видял бял свят.