Руски и европейски фирми ще строят на паритетни финансови начала перспективната ракета-носител с голяма товароподемност "Урал".

По този повод, Европейска космическа агенция (ЕКА), в която членуват 15 държави, нарече проекта "билетът на Европа в Космоса".

Дълго време Старият свят изоставаше от САЩ в космическата област, пише РИА Новости, но през последните години ЕКА предприе серия от мерки за наваксване на пропуснатото.

Очевиден стимул за европейците са амбициозните проекти за усвояване на Космоса, оповестени от президента Джордж Буш след катастрофата на совалката "Колумбия".

Ясно е, че Европа категорично не желае да бъде второстепенен играч, поради което разработи собствена космическа стратегия, подплатена с двукратно увеличаване на инвестициите за извънпланетни дейности.

Възлов момент от тази стратегия е придобиването на нови и достатъчно мощни транспортни космически средства, които са способни да разкрият нови оперативни хоризонти.

Сегашната европейска тежка ракета-носител Ariane 5, в съчетание със средната по мощност руска "Союз-ST" и малката Vega, изстреляни от екваториалния космодрум в Куру, Френска Гвиана, в близка перспектива осигуряват конкурентност за ЕКА на световния пазар за космически услуги и изследователски програми.

А това е крайно необходимо на Европа и ЕКА е настоящите клиенти да създават собствени космически ракети-носители. Индия например, "оседлава" собствената тежка GSLV-D1/Mark-3 за сметка на Ariane 5.

Парадоксално, но Русия, която е основен партньор на Европа в космическите изследвания, вече вгорчи европейското самочувствие на един от най-новите американски ракетоносители (Atlas 5), който се издига благодарение на руски ракетен двигател.

На второ място, значителна част от американските комерсиални спътници поемат в Околоземието с руските "Протон" и руско-украинските "Зенит 3SL" (Sea Launch). Делът на Ariane 5 в тези операции е незначителен, тъй като европейската ракета не може да обслужва специфични околоземни орбити, а и отстъпва по мощност.

Русия продължава да усъвършенства легендарния си носител "Союз", като създава перспективната тежка "Ангара", чиито компоненти имат "совалкови" възможности.

В тази ситуация Европа няма какво много да мисли- просто е длъжна да създаде конкурентен ракетоносител. Но не сама.

Още през март 2005 г. директорът на Роскомос Анатолий Перминов и президентът на Националния център за космически изследвания на Франция (CNES) Яник Деската (Yannick d`Eckatha) подписаха споразумение за съвместно строителство на тежката ракета-носител "Урал" (Oural).

Инициативата беше първоначално солова акция на Франция, а след това еволюира в общоевропейска, тъй като "Урал" е нещо впечатляващо със своята мощност 35 тона на ниска околоземна орбита и нещо непосилно за нито един ракетоносител досега, включително "Шатъл" (29,5 тона) и "Протон" (20-22 тона).

Тристепенната "Урал" след 2020 г. ще замени "Союз", Аriane, "Протон" и според руския академик Николай Анфимов, най-вероятно ще има блокове с многократна употреба.

Макар и конкуренти Европа и Русия все пак са "обречени" на дългогодишно партньорство, съзнавайки, че и Азия (най-вече Китай, Индия, Япония) дишат във врата им.

Роскосмос и ЕКА много вероятно ще работят заедно и по совалката "Клипер", чийто проект руснаците временно поставиха в ъгъла.

С "Урал" и "Клипер" на въоръжение, с космодруми, разхвърляни на три континента и огромен технологичен и операционен опит в Извънземието за евро-руския космически мегаконсорциум, стават възможни фантастични операции в близкия и далечен Космос - Луната, Марс, астероидите и по-далеч. Но не утре, разбира се, някъде след 2020-2030 година. /Sandanski1.com