Междувременно износът на руски суров петрол за Индия достигна рекордните 1.3 милиона барела на ден през ноември, докато износът за Китай, включително по море и по тръбопроводи, остана като цяло непроменен на 1.9 милиона барела на ден.

Но тук има важна особеност - индийците купуват с голяма отстъпка, възползвайки се от това, че на 5 декември влезе в сила забраната на ЕС за внос на руски суров петрол с танкери и таван на цените на Г-7 за руския износ по море от 60 долара за барел. Комбинацията с ембаргото за финансиране, застраховане и обслужване на кораби с руски петрол и продукти се очаква да намали добива в Русия.

Според четири източника на "Ройтерс" след въвеждането на санкциите индийци са купували сорт "Уралс" (Urals) с отстъпки от 12-15 долара за барел спрямо средната цена на "Брент". През ноември тази разлика е била 10-11 долара, през октомври - 5-8 долара, а преди войната бе средно 2.8 долара. При това става дума за цена в индийско пристанище, т.е. след разходите за превоз, застраховки и местни такси. В някои случаи цената е падала под себестойността за добив.

 Изчисленията на "Ройтерс" показаха, че отстъпките за петрола Urals в западните пристанища на Русия за продажби в Индия при някои сделки са се увеличили до 32-35 долара за барел, когато в цената не е включено товаренето и превозът. Според думите от миналата година на заместник-министъра на енергетиката Павел Сорокин прогнозната цена на руския петрол за производителите (включително разходите за добив, данъците и транспорта до експортните пристанища) е около 15-45 долара за барел,

 Причината за промяната е изострящата се конкуренция между руските производители, както и тази с доставчици от Азия, Европа и Близкия изток в момент, когато търсенето на петрол в света намалява заради това, че икономиките са близо до рецесия или очакват да навлязат в такава в следващите месеци

 Износът на руски суров петрол през тръбопровода "Дружба" за Източна Европа е освободен от забраната, защото местните рафинерии са без излаз на море, но МАЕ очаква вече намалените доставки да спаднат допълнително, което ще принуди Русия да свие още добива. Около 100 000 барела на ден от износа на руски суров петрол по море също са изключени от забраната на ЕС, според МАЕ. България е една от страните, получили това изключение до края на 2024 г.

 ЕС се стреми да компенсира спада на вноса на руски суров петрол чрез увеличаване на доставките от Близкия изток, Западна Африка, Норвегия, Бразилия и Гвиана, казаха още от МАЕ. Съединените щати и Казахстан биха могли да помогнат.

 Натискът върху производителите се е увеличил допълнително в западните пристанища на Русия, тъй като недостигът на плавателни съдове, подходящи за руското зимно време, е увеличил транспортните разходи, които могат да бъдат поети от продавача в зависимост от условията на договорените сделки. Тарифите за превоз се повишиха до между 11 и 19 долара за барел в сравнение с по-малко от 3 долара за барел преди инвазията от февруари и са приблизително два пъти по-високи, отколкото в средата на годината.

 Руските доставчици на петрол се опитват да намалят транспортните разходи за Urals, като използват свои собствени кораби, но все още разчитат на търговски фирми посредници, което означава, че трябва да споделят с тях всички печалби.

 Индия се възползва и от това, че властите в Делхи признават кораби и застрахователно покритие, предоставено от руски субекти, които вече не се признават в Европа. Така през ноември Русия измести Ирак като най-големият доставчик за страната - най-малко 3.7 млн. тона Urals или 53.2% от общото товарене на този сорта по морските пристанища. Това не е много устойчиво решение за Кремъл, тъй като пазарът се оказва залят с руски петрол, а това сваля цената още повече.

Друга част от проблемите за Русия е, че танкерният ѝ флот е твърде малък, за да заобиколи тавана на цената на петрола, а ситуацията ще се лоши, когато на 5 февруари влязат в сила и санкциите на ЕС върху доставките на руски рафинирани продукти. Поддържането на настоящия морски износ от 3.5 милиона барела на ден ще изисква около една трета повече петролни танкери, отколкото е достъпът на Русия, каза Алексей Громов, анализатор от базираната в Москва фондация "Институт за енергетика и финанси".

•  Русия трябва да увеличи своя флот със 157 Aframax, 65 Suezmax и 18 VLCC кораба, каза Громов пред "Ройтерс". 60 са собственост на руски компании, а други 70 на възраст най-малко 15 години - стари според стандартите за доставка на петрол - са били продадени тази година на неназовани фирми, които биха могли да търгуват с петрол извън горната граница, обясни Громов.
• Танкерите Aframax превозват около 600 хил. барела петрол, Suezmax около 1 милион барела, а VLCC (много големи превозвачи на суров петрол) около 2 милиона барела.
• Това би оставило недостиг от 110 танкера, ако Москва се стреми да преодолее напълно тавана на цените, добави Громов.

Русия може да се опита да заобиколи ограниченията, като обедини ресурсите си за корабоплаване с тези на най-големите купувачи, които все още не са одобрили горната граница на цените на G7.

"Ако (руснаците) се самозастраховат, ако използват кораби, които не са под юрисдикцията на САЩ или ЕС - независимо дали става дума за китайски, индийски или руски кораби - те може да се опитат да създадат начини да не задействат директно тези ограничения", каза Александър Дукич, партньор в световната правна кантора Hogan Lovells. "Със сигурност изграждането на техния собствен флот ще отнеме известно време", каза Дукич пред Ройтерс.

Андреа Оливи от гиганта за търговия със стоки Trafigura, каза, че почти 40 танкера за суров петрол и продукти са били продадени на източни субекти през септември на цени над пазарните предвид възрастта на корабите. Оливи добави, че на теория Русия би могла да намери достатъчно кораби за суров петрол, но ѝ липсват особено силно танкери за рафинирани продукти.

Между 1 милион и 2 милиона барела на ден износът на руски суров петрол и рафинирани продукти може да бъде спрян, каза служител на Министерството на финансите на САЩ. Американската банка JP Morgan до голяма степен се съгласи с долната граница на тази оценка и каза, че не вярва, че Русия ще може да превозва целия си собствен суров петрол с новопридобити танкери до 2024 г. и продуктите си поне до 2025 г.

Друг фактор е удвояването през септември-ноември (спрямо предходните три месеца) на т.нар. дейност на тъмно на свързаните с Русия петролни танкери, сочи анализ на фирмата за "морско разузнаване" Windward. Става дума за изключване на сигналните устройства за проследяване на курса, което обикновено се прави с цел нарушаване на санкциите и тайно прехвърляне на руски петрол върху други кораби без връзка с Русия.

Инцидентите са предимно в южната част на Атлантическия океан, като през май-август бяха в Северния Атлантик или на около 860 мили от португалския бряг. Преместването се случи, след като Lloyd's List публикува доклад в края на юли за 5 китайски танкера, вероятно участвали в такава схема. Тя е използвана от страни като Иран, Сирия и Венецуела.

Това означава, че европейските автомобилисти могат да намерят руски дизел в резервоарите си дори след като забраните влязат в сила, тъй като регулаторите нямат инструменти за проследяване на произхода на горивото, когато е преминало през други страни като Индия и Турция, твърди още "Ройтерс".

Нидерландските митници, които наблюдават големия търговски и складов център Амстердам-Ротердам-Антверпен, органите на реда в Обединеното кралство и Междуконтиненталната борса (ICE) ще проверяват официалните сертификати за произход за вносни кораби. В случай на съмнение британските и нидерландските митници могат да поискат допълнителни документи - договорни споразумения, фактури или товарителници - които да помогнат при определянето на произхода.

ICE също така ще прегледа сертификатите за освобождаване от отговорност и доказателствата от рафинериите, че запасите са местно рафинирани. Участниците, използващи борсите на базираната в САЩ група CME, трябва да имат собствен правен съвет и да се консултират с терминали за доставка, за да гарантират спазването на санкциите.

За да приемат, че определен дизел не е с руски произход, Великобритания, Европейският съюз и ICE изискват той да бъде съществено преработен извън Русия. "Преработката се смята за съществена, само ако води до производството на нов продукт или представлява важен етап от производството и се извършва в предприятие, оборудвано за тази цел", се казва на сайта на властите в Лондон. Смесването на руски дизел на друго място с не-руски еквивалент няма да промени произхода му, докато рафинирането на руски суров петрол Urals в дизел на друго място би го променило.

Практически невъзможно е да се проследи произходът на смесения или рафиниран дизел и трудни за проследяване са трансфери от кораб към кораб (STS). Великобритания, ЕС и ICE смятат дизела, рафиниран от Urals извън Русия, за неруски продукт, което вероятно ще доведе до по-нататъшно разместване на търговските потоци. Европа вече започна да заменя вноса на руски дизел с рафиниран продукт от Близкия изток, но анализаторите също очакват Индия да рафинира повече Urals и да увеличи износа на дизел за Европа.

Европейските купувачи също все повече получават руски дизел съгласно правилото Delivered Ex-ship Incoterms, което оставя отговорността за застраховката в ръцете на доставчика, каза източник от индустрията.

Нидерландската Rabobank очаква този "поток от глобално пренасочване" да доведе до по-високи логистични разходи, по-ограничени доставки с танкери и в крайна сметка по-високи цени на вносните енергийни продукти. "Има 35-45 милиона барела глобален дефицит на средни дестилати", каза Rabobank. "Този структурен проблем ще продължи години наред", обощава "Дневник".