При финансовите предприятия освен прехвърлянето на средствата от един депозит в друг се наблюдава и известно превалутиране. Намалението на срочните депозити и овърнайт депозитите в лева се наблюдава и увеличаване и на двата вида депозити, деноминирани в чужда валута. При това увеличението на двата вида депозити в чужда валута е по-малко от намалението на съответните видове депозити, деноминирани в лева, което вероятно се дължи на увеличаването на паричните средства държани на каса или по сметки в БНБ, за да се осигури по-висока ликвидност.

Вследствие на предприетите мерки банковата система като цяло, както и търговските банки, подложени на натиск от депозитарите си възстановява и дори допълнително укрепва своята висока ликвидност. Изключение има единствено за
групата на КТБ, която е в режим на особен надзор. В края на юни  коефициентът на ликвидните активи без групата на КТБ е 28,92%, което е най-високата стойност на показателя през последните пет години. В структурата на активите паричните средства и салда на търговските банки в БНБ са 8,3 млрд. лв. или 9,8% от сумата на всички активи на търговските банки.

Само в рамките на десет дни размерът на ликвидните активи на търговските банки се е увеличил с над 1,5 млрд. лв., което отразява тяхното повишено внимание към осигуряването на бърза ликвидност.  Освен това, въпреки преживяната криза, банковата система остава добре капитализирана, като общата капиталова адекватност (без групата на КТБ) е 21,17%, допълват от ББР.

Кредитирането се увеличава

Въпреки, че в рамките на второто тримесечие общата стойност на кредитите и вземанията намалява, отпуснатите кредити на фирми и граждани продължават да се увеличават. Още през първото тримесечие на годината се
наблюдава относително по-висок ръст на новите кредити за фирми (с по около 300 млн. лв. през февруари и март), като подобно месечно увеличение се наблюдава и през април и юни. Това води до ускоряване на годишния темп
на растеж на кредитите за фирми, като през май той достига 2.8%, а през юни се ускорява допълнително до 3,7%. Годишният ръст на кредитите за фирми през 2013 г. обичайно е в диапазона между 1 и 1,5%.

През второто тримесечие кредитът за граждани се увеличава с 82 млн. лв. Основен фактор за това е увеличението на потребителските кредити (със 74,6 млн. лв. спрямо края на март), докато стойността на жилищните кредити се
увеличава със 7,5 млн. лв. В динамиката на жилищните и потребителските кредити няма ясно изразена тенденция.

Тези първи признаци за съживяване на активността в сегмента на кредити за домакинства не дават основания да се твърди, че се наблюдава трайно обръщане на тенденцията в посока на устойчиво и стабилно нарастване на
тяхната стойност, обясняват от ББР. Несигурността относно бъдещите перспективи за развитие е все още относително висока, динамиката на заетостта е колеблива, а ръстът на работните заплати се забавя. Поради това населението остава предпазливо при вземане на решения за нови банкови кредити или покупки на лизинг.

Към края на юни 2014 г. капиталът на банковата система (заедно с групата на КТБ) е на стойност 11,0 млрд. лв. Той намалява със 101 млн. лв. спрямо края на март, което се дължи изцяло на намалението на капитала на КТБ
вследствие на изписаните загуби през юни. Според доклада на квесторите намалението на капитала на КТБ през юни е в размер на 101,525 млн. лв.

Печалбата на банковата система след плащане на данъци през първата половина на 2014 г. е в размер на 332 млн. лв. През юни тя бе негативно повлияна от начислените загуби от обезценки на КТБ в размер от 95,907 млн.
лв. Въпреки това общата печалба на системата се запазва по-висока от тази, реализирана през първата половина на 2013 г. с 14 млн. лв. (4,5%). Основни причини за поддържането на относително добър финансов резултат от
системата като цяло са динамиките на нетните приходи от лихви и на разходите за обезценки.

Ефектът от кризата в банковата система през юни се проявява и в останалатачаст от икономиката. През юли бизнес климатът се влошава във всички икономически сектори – промишленост, строителство, търговия и услуги, след
като през първата половина на годината той почти постоянно се подобрява и доближава нивото на дългосрочната си средна. През юли се влоши и индексът на доверие на потребителите. Всичко това до голяма степен е в
резултат на повишената несигурност относно икономическото развитие в непосредствено бъдеще. Преките последици за банковата система все още не са напълно калкулирани, доколкото проверката на качеството на активите
на банките, поставени под особен надзор, не е приключила и не е ясен размерът на капиталовия недостиг, който ще се появи вследствие на преоценката им и необходимостта от допълнителна обезценка на активи във всички търговски банки, обясняват от ББР. Не на последно място е и силният негативен репутационен ефект върху една от най-надеждните институции в страната – БНБ.

Драматичната преоценка на показателите на КТБ в сравнение с представените до началото на 2014 г. отчети поставя под въпрос работата на дирекция „Банков надзор” в БНБ, обясняват експертите.