Европейската комисия представи анализ на разходите, ползите и вариантите във връзка с преминаване към намаляване на емисиите на ЕС на парникови газове до 2020 г. от 20 % под равнищата от 1990 г. на 30 %. В момента условията за това не са подходящи.
Настоящото съобщение е следствие от съобщението на Комисията „Как да дадем нов тласък на международните преговори в областта на климата" и молбата на Съвета за представяне на оценка на въздействието на условния ангажимент за преминаване към намаляване на емисиите с 30 %. Разглеждат се и мерките, предприети в подкрепа на енергоемките отрасли срещу риска от изместване на въглеродните емисии, както е предвидено съгласно Директивата за ETS (схема за търговия с емисии). Намаляването на емисиите на ЕС в резултат на икономическата криза, заедно със спада на цените на въглеродния диоксид, е променило направените преди две години оценки, когато беше представена преразгледаната ETS. По тази причина в контекста на новите данни се представя анализ на последиците от различните нива на амбициозност като стимул за модернизация на икономиката на ЕС и за създаване на нови работни места чрез насърчаване на новаторството в нисковъглеродните технологии. Този анализ обхваща усилията, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове с над 20 % до 30 % в основните отрасли, като се разглежда и въздействието на тези усилия и потенциалните варианти за политика с оглед на тяхното осъществяване. Настоящата ситуация на ограничено публично финансиране и свиване на икономиката също е взета изцяло предвид при оценката на възможните варианти.
Цената на постигането на целите
От 2008 г. насам цената в абсолютно изражение за постигането на целта за намаляване на емисиите с 20 % намаля от 70 млрд. евро на 48 млрд. евро (0,32 % от БВП) годишно до 2020 г. Това се дължи на няколко фактора: по-слабият икономически растеж доведе до намаляване на емисиите; по-високите цени на енергията стимулираха енергийната ефективност и намалиха енергопотреблението, а цената на въглеродния диоксид падна под нивата, предвидени през 2008 г., тъй като квотите по ETS на ЕС, които не са били използвани по време на рецесията, се прехвърлят за бъдещи периоди. В същото време обаче това намаляване в абсолютно изражение се случва в контекста на криза, в която бизнесът разполага със значително по-ограничен капацитет за намиране на необходимите инвестиции за модернизация в краткосрочен план.
От 2007 година насам ЕС се ангажира да премине към намаляване на емисиите на парникови газове с 30 % до 2020 г., при условие че други големи икономики поемат своя справедлив дял от усилието в рамките на едно световно споразумение относно изменението на климата. Към момента цената на постигането на целта за намаляване на емисиите с 30 % е приблизително 81 млрд. евро годишно до 2020 г., с 11 млрд. евро повече от цената за постигане на целта от 20 % преди две години. Целта на намаляване на емисиите с 30 % би била с 33 млрд. евро (0,2 % от БВП) повече, отколкото целта от 20 % би струвала днес.
Нисковъглероден растеж
Страните в цял свят признават потенциала на екологосъобразния нисковъглероден растеж за създаване на нови, устойчиви работни места и за укрепване на енергийната сигурност. Водещата роля на Европа в
тази революция не може да се приема за даденост, тъй като конкуренцията в световен мащаб става все по-ожесточена. Целта от 20 % беше възприемана като важен стимул за модернизиране на икономиката на
ЕС, но сега, когато цените на въглеродния диоксид са по-ниски от очакваното, нейният потенциал да стимулира промяната и новаторството намаля. Освен това Европа, като част от групата на развитите
държави, трябва да подготви дългосрочните си цели за намаляване на емисиите с 80-95 % до 2050 г. при оптимална цена.
Варианти за преминаване към цел за намаляване на емисиите с 30 %
Комисията представя варианти за осъществяване на целта за намаляване на емисиите с 30 % в рамките на ETS на ЕС и в други отрасли. Вариантите включват: намаляване на броя на търгуваните квоти по СТЕ на ЕС; законодателство в полза на по-висока енергийна ефективност; интелигентно използване на фискалните инструменти; насочване на финансиране по кохезионната политика на ЕС към екологосъобразни инвестиции; и подобряване на екологичния интегритет на международните въглеродни кредити, признати по ETS на ЕС.
Мярка, която е привлекателна дори преди евентуалното преминаване към цел от 30 %, би била да се използват някои от неразпределените безплатни промишлени квоти по СТЕ на ЕС за ускоряване на новаторството при нисковъглеродните технологии, по начин, подобен на съществуващата демонстрационна програма за нововъведения в областта на възобновяемата енергия и технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, финансирана с 300 милиона квоти.
Изместване на въглеродните емисии
Комисията разгледа състоянието на енергоемките отрасли във връзка с риска от „изместване на въглеродните емисии" (преместване на производството от ЕС в страни с по-облекчени правила по отношение на въглеродния диоксид).
Основното заключение е, че съществуващите мерки за предотвратяване на изместването на въглеродните емисии от тези отрасли - безплатни квоти и достъп до международни кредити - остават оправдани. Анализът също показва, че повишаването на целта до 30 %, докато другите страни осъществяват своите ангажименти за намаляване на емисиите съгласно Споразумението от Копенхаген, би имало ограничено въздействие по отношение на изместването на въглеродните емисии, при условие че съществуващите мерки продължат да се прилагат.
Комисията ще продължи да следи отблизо риска от изместване на въглеродните емисии, особено по отношение на трети държави, които все още не са предприели действия за ограничаване на емисиите на парникови газове. Сред потенциалните мерки, които заслужават да бъдат разгледани допълнително, е включването на вноса в ETS на ЕС.