Русия, която дълги години бе в тройката на най-големите търговски партньори на ЕС, през миналата година не е успяла да запази позициите си. 

Експортът на продукция за страните от Европейския съюз (EС) са спаднали до най-ниското ниво за последните десет години и съставлява 119 млрд. евро.

Понижението, в сравнение с 2015 г. е почти 13 процента. Дела на страната във вноса за ЕС се свива до 7 процента. 

Впрочем, причината за спада на показателите се крие не в обемите, а в цените. Така например, през миналата година експортът на петрол от Русия за ЕС е нараснал с 6%, а на газ почти с 20%, но заради спада на цените на енергоносителите, Русия отпада от тройката на трите страни, най-големи търговски партньори на ЕС, пише Веси Икономика.

Основният експорт от Русия за ЕС, това са суровини, петрол, газ и др. Що се касае за останалите позиции, там също се наблюдава спад. Така например, износът на химическите продукти е със срив от почти 20%. Доставките на високотехнологични продукти от Русия също са продължили да спадат, което изобщо не е учудващо, предвид конкурентоспособността на продукцията ни, пише изданието.

Голяма част от икономистите ни говорят за плачевното състояние на руската икономика. Износът на продукция, извън енергоносителите, за която се говори толкова много на практика няма. Достатъчно е да се погледнат данните на Руската статистическа служба (Росстат) за промишленото производство.

Промишленото производство, според данните за първото тримесечие е нараснало с 0,1%, но този символичен ръст се дължи изцяло на добива на полезни изкопаеми. Но в сегмента на обработката данните отново показват спад от почти 1%.

Много експерти говорят за необходимостта от създаване на стоки с добавена стойност и увеличаване на експортът им. Но такива стоки трябва да са висококачествени, да отговарят на търсенето на външните потребители, но при нас основният експорт се дължи само на енергоносители, допълва изданието.

Изданието дава пример с износа и на зърно, като припомня и изводите от обсъждане на този проблем в Русия и в частност, че независимо от високия добив има дефицит на качествена пшеница за производство на хляб. 

Голямата реколта неизбежно доведе до дефицит на качествена пшеница, в частност на такава от 3 клас, която е една от важните зърнени култура зи производството на масов хляб в Русия. От 73,3 млн. тона пшеница през 2016 г., почти три четвърти са от 4 и 5 клас, които по правило се използват за храна на животни, обяснява изданието.

На базата на тези сравнения, изданието припомня, че руската икономика се нуждае от реформи при това много бързи.