Държавата ще отстъпи от някои от идеите си, с които възнамеряваше да въведе по-голяма прозрачност във финансирането на религиозните вероизповедания. Промяната идва след остра реакция от Светия синод на Българската православна църква срещу готвени изменения в закона за вероизповеданията.

Днес от сутринта синодът отново се събра да обсъди темата, тъй като проектите за изменения трябва да бъдат одобрени на първо четене от парламентарната комисия по вероизповедания. Към обяд в срещата лично дойде да участва премиерът Бойко Борисов, а след него при архиереите дойдоха и от ръководството на партиите, предлагащи измененията. След разговора беше обявено, че промените ще бъдат одобрени на първо четене, а след това ще се даде максимален срок между двете четения, в който да се направят исканите от синода промени. Работна група ще изчиства спорните моменти.

Срещу готвените рестрикции във финансирането на вероизповеданията възразиха преди време и от другите религиозни вероизповедания.

За момента не се е влизало в конкретика за промените, които ще настъпят между първо и второ четене и какви отстъпки ще направят депутатите. След срещата обаче премиерът Бойко Борисов, представители на синода и депутати коментираха, че държавата ще се стреми максимално да се съобрази с критиките на православната църква.

От участници в срещата се разбра, че по време на нея се е говорило основно за начините за финансова отчетност на вероизповеданията и за получаваните от тях дарения. Властите няма да искат религиозните общности да декларират пред Сметната палата банковите си сметки и даренията си, каквито намерения имаше. А както и досега - ще се отчитат само парите, получени от държавна субсидия. Така финансирането от външни източници и данните за точното финансово състояние на вероизповедания отново ще остане достояние само на ръководството на вероизповеданията.

Друга отстъпка ще бъде направена по идеите за забрана на анонимните дарения, като вероятно ще бъде предвиден праг, до който ще се допускат дарения без назован източник.

Все пак ще се направи опит за регулиране на даренията от чужбина, като намеренията са да се запази разпоредбата, че с такива пари няма да може да се финансират заплати на свещенослужители. А общностите ще информират дирекцията по вероизповедания към Министерски съвет за парите от чужбина.

По други конкретни текстове от промените за момента не са водени разговори. Предстои това да стане в работна група между първо и второ четене на измененията.

Премиерът Бойко Борисов пък поел днес ангажимент пред архиереите на православната църква, че държавата ще отпуска всяка година 15 милиона лева за заплати на свещенослужителите. И парите ще се индексират спрямо инфлацията. Заплатите на свещениците пък ще бъдат приравнени с учителските. В момента субсидията за православната църква е до 15 милиона лева, но няма задължение да е точно толкова. Така по думите на Борисов ще се гарантира сигурност за възможностите за заплащане на назначените свещеници. Още повече ако се изпълни намерението да се забрани те да бъдат финансирани със средства от чужди дарения.