Разочарованието от преговорите в Познан, които са част от процеса по изработване на нов договор, заместващ Протокола от Киото, е голямо. Това твърдят Международната мрежа от неправителствени организации Agree.net, Екологично движение "За Земята" и коалиция „Действия срещу промените в климата”.
Досега напредъкът е твърде незначителен – учреден е работен план за 2009 година т.е. предоставя се рамка за изработване на нов международен климатичен договор на конференцията в Копенхаген през декември следващата година. Постигнато е съгласие за намаляване на количеството вредни емисии с 25-40% - нещо, което беше договорено през миналата година в Бали т.е. тук няма напредък, коментират неправителствените организации. Договорено е развитите икономики да предоставят информация за ангажиментите си по борбата с климатичните промени до март 2009 година, като тези ангажименти да са съобразени с параметрите, поставени от Протокола от Киото. През тази година или в началото на следващата трябва да стане работещ и Фондът за справяне с последствията от промените на климата. От страна на ЕС основните средства за този фонд по план ще идват от търговията с емисиите вредни газове.
Основна спънка в преговорите се явява позицията на големите световни сили, които протакат и забавят процеса за изготвяне на нов договор на мястото на Протокола от Киото. На първо място неправителствените организации поставят разединената позиция на ЕС, който винаги е бил водеща сила в борбата с промяната на климата. Тук гневът на природозащитниците е насочен срещу Полша, Германия и Италия, които не са съгласни да преминат към пълно заплащане на квотите по Схемата за търговия с вредни газове (ETS). Според последната информация от Брюксел тези три държави са успели да наложат исканията си, като Варшава получава безплатни квоти за индустриалния си сектор и енергетиката. Природозащитните организации са също против факта, че 70% от изпълнението на целите за намаляване на вредните емисии от всяка страна-членка на ЕС става чрез износ на инвестиции в други държави, а не чрез намаляване на производството на вредни газове вътре в съответната държава. Това е директно нарушение на Протокола от Киото, твърдят неправителствените организации.
Припомняме, че на 26 септември тази година България подкрепи инициативата на Полша за получаване на безплатни квоти по ETS за по-бедните страни-членки на ЕС – позиция, на която се противопоставят 42 неправителствени организации от страните, подписали декларацията (Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Румъния и България). Тези организации искат държавите им да подкрепят целите, заложени в пакета „Енергетика и климат” на ЕК. На въпрос на Econ.bg организациите „За Земята” и „Действия срещу промените в климата” отговориха, че българската икономика може да понесе плащането на квотите по ETS, които ще бъдат отнесени главно към енергийния ни сектор, а и не бива да се забравя, че България има разрешение да емитира с 20% повече парникови газове от секторите, които не влизат в ETS.
Освен ЕС процесът по изготвяне на нов международен договор за борба с климатичните промени се забавя от Австралия, Русия, Канада и Япония. Причината за нежеланието на Русия и Япония да поемат конкретни ангажименти е топенето на Арктика, което открива нови морски пространства и възможност за използване на ресурсите им. Освен това Канада разчита на наскоро открити големи залежи от катранни пясъци, които може да разработва и които биха били ценен източник на гориво предвид наближаващия спад в добива на петрол. Счита се, че 2012 година ще е пикова в петролния добив, а след това залежите в глобален мащаб ще започнат да намаляват, твърдят природозащитниците.
На конференцията в Познан САЩ са пасивни, а присъствието на администрацията на слизащия от поста си американски президент Джордж Буш не допринася с нищо за напредъка на преговорите. Най-активни с предложенията си са развиващите се страни, начело с Китай, които предлагат планове за развитие на зелени технологии, но засега те остават да висят във въздуха.
Само в последните шест години парниковите емисии са се увеличили много повече от очакваното – почти извън контрол, твърди Марк Сани от Международната мрежа от неправителствени организации. Това намалява с 15% капацитета на горите в глобален мащаб да поемат въглероден диоксид. Съвсем скоро средната температура на Земята може да се увеличи с още 2 градуса по Целзий, което би означавало необратими промени в климата на нашата планета. Много водещи политически лидери са се примирили с това, каза г-н Сани. Интересно е как големите държави винаги намират средства да се справят с икономическите трудности или да увеличат военните си бюджети, а за опазването на Земята пари все няма.
