В края на миналото десетилетие Венецуела (под управлението на режима на Уго Чавес) често беше определяна като успешен пример за социалистическа солидарна икономика, а много политолози и икономисти представяха модела ѝ като алтернатива на западната комбинация между либерална демокрация и капитализъм.
Това което те пропускаха обаче беше основният двигател на икономическия подем на Венецуела, а именно износът на петрол. Според някои данни износът на петрол формира до 95% от износа и 50% от БВП на страната. Това са приходи, които са обвързани слабо с идеологическата парадигма, но пък са силно зависими от условията на международните пазари на суровини, т.е. от фактори извън контрола на правителството в Каракас. Това обстоятелство стана причина „големият срив“ на петрола от 2014 г. да доведе до опустошителни последици за икономиката на Венецуела – трицифрена инфлация, рязко обезценяване на валутата, свиване на брутния вътрешен продукт.
Настоящият текст няма за цел да заклеймява политиките на централизация и преразпределение, прилагани от венецуелския режим (и при предишни сривове на пазара на петрол последиците за икономиката на страната са били не по-малко тежки), а да изложи някои от аспектите на икономическата криза в страната и да демонстрира опасностите на обвързването на икономиката с един, при това волатилен, източник на приходи.
Основен източник на данни за настоящия текст е World Economic Outlook 2016 на Международния валутен фонд (МВФ), който включва и ориентировъчни прогнози за много от показателите за следващите пет години, допълвани с данни от ООН и ОПЕК.
Динамиката на брутния вътрешен продукт, с всичките си условности и ограничения, е най-широко прилаганият индикатор за оценка на състоянието на една икономика. В случая с Венецуела прогнозните данни на МВФ сочат, че държавата се намира в тежка рецесия, като през 2015 г. икономиката се е свила с 5,7%, а през 2016 г. ще се свие с нови 8%. Краткосрочните прогнози не сочат връщане към растеж в близкото бъдеще.
Интересни са и данните за ръста на БВП от началото на миналото десетилетие. Настоящата криза далеч не е изолиран случай. Подобни спадове се наблюдават както през 2002-2003 г., така и в началото на 90-те и началото и средата на 80-те години.
Резкият ръст на цените (изразен чрез индекс на потребителските цени) е вероятно най-тревожещата тенденция във Венецуела през последните четири години. През 2015 г. страната беше с най-високата инфлация на света, а прогнозата на МВФ сочи, че през тази година ръстът на цените ще достигне 720% на годишна база. Високата инфлация, съчетана с липса на много основни продукти стана причина много местни жители да търсят храни и други продукти в съседните държави.
Курсът на венецуелският боливар не се поддава на анализ така лесно както други валути, понеже правителството поддържа две „официални“ нива на обменния курс спрямо долара, но съществува и трето, на което валутата се търгува на черния пазар. Последният е най-интересен от аналитична гледна точка, тъй като не подлежи на фиксиране от страна на властта и отразява реалната стойност на боливара на свободния пазар.
Курсът на черния пазар обаче е труден за установяване, поради неофициалния си характер. Представените тук данни са от Treasury UN и представляват т. нар. "оperational rate", поддържан за нуждите на сравнения, без претенция да отразяват напълно реалната стойност на валутите на пазара. Независимо че публикуваният курс не е прецизен, тенденцията към рязко обезценяване през изминалата година е повече от очевидна.
Изглежда, че на този етап кризата във Венецуела все още не е довела до рязка загуба на работни места и свиване на пазара на труда, като до 2015 г. нивата на безработица остават относително стабилни. Прогнозите на МВФ обаче сочат, че настоящото положение надали ще се задържи за дълго, като се очаква в близко бъдеще да има рязък пик на безработица с тенденция към увеличаването ѝ до около 1/3 от работната сила към края на десетилетието.
За държавите като Венецуела, които зависят силно от износа си, балансът по текущата сметка е много показателен за настоящото състояние на икономиката. През периода преди срива на цената на петрола Венецуела поддържа относително здравословни нива на текущата си сметка – далеч от рекордните за страната 31 млрд. долара и съответно 10% от БВП през 2008 г. (според данните на МВФ), но все пак положителни. През 2015 г. обаче страната навлиза в значителен дефицит, като прогнозите не сочат скорошно връщане към излишък, особено в големите размери от миналото.
Въпреки че основният „виновник“ за кризата във Венецуела е спадът в цената на петрола, публикуваните от ОПЕК данни за търговията със суров петрол и петролни продукти също не говори добре за бъдещето на страната. Износът на суров петрол на Венецуела в периода 2011-2015 г. расте с умерени темпове, като основна причина за това е удвояването на износа за Източна Азия и ръстът на износа за Северна Америка. Едновременно с това износът ѝ за Латинска Америка е намалял с повече от една четвърт.
Търсенето на петролните продукти на Венецуела обаче е намаляло значително, като през същия период износът им се е свил наполовина. Страната е загубила почти напълно позициите си на европейския и азиатския пазар, и до голяма степен на северноамериканския. Единствено държавите от Латинска Америка продължават да купуват петролните продукти на Венецуела през 2015 г., но дори и там се наблюдава спад.
Очаквано следствие от свиването на износа на Венецуела е и намаляването на валутните резерви на страната. От 2010 г. насам те са се стопили наполовина, като нивата им са симптоматични за опитите на правителството да поддържа курса на боливара. Много е вероятно със стопяването на валутните резерви правителството постепенно да започне да губи контрол върху икономиката, както и да намалее възможността му да търгува.
Кризата, в която се намира днес Венецуела, намира и много други измерения. Такива са спадът на реалните заплати, повишаването на подоходното неравенство и значителният бюджетен дефицит. Основното заключение, което следва да направим обаче са последствията от поддържане на "one-trick-pony" икономика, която разчита предимно на износа на суровини. Подобни събития, но в далеч по-лека форма, се разиграха и в Русия през 2014-2015 г., когато икономиката на страната беше подложена на значителен натиск в следствие на срива на цената на петрола и международните санкции. Днес правителствата в Москва и Каракас са изправени пред сходен избор – да диверсифицират икономиките си, или да се оставят на произвола на пазарите на суровини.
Източник: Инфограф, Адриан Николов
