"Вече няма да е необходимо да се действа на парче, когато някоя държава от еврозоната е закъсала и ще й трябва помощ", заяви в предаването "Събота 150" по БНР министърът на финансите Симеон Дянков във връзка с решението на Европейския съюз да създаде постоянен механизъм за подпомагане на държави, които не могат да изплащат своите дългове.

"През лятото си спомняте - Гърция, като излезе темата, в продължение на 3 седмици работихме финансовите министри , 5 пъти се събрахме за това време, премиерите два пъти се събраха и имаше решение, което беше специфично за Гърция. След това Ирландия преди месец стана по същия начин, като няма един основен механизъм, който да се знае, че има пари. Това е един вид фискален резерв на ЕС, по този начин можем да си го представим", каза Дянков. 

Според него Европа като цяло е закъсняла с вземането на решение за Гърция, вероятно защото се работи по трудно, когато има 27 държави. "В САЩ решението беше взето преди около 2 години и виждате, че американската икономика съответно почна много по-рано от европейската да се стабилизира. Така че да, определено закъсняхме с това решение, но пък в крайна сметка го имаме и това определено ще има много по-голяма стабилност и сигурност в пазарите оттук нататък. Това дава голяма сигурност, която досега я нямаше - не се знаеше за евентуална следваща държава как точно ще процедираме и как точно ще минат преговорите", уточни той.  

"С месеците надделя все пак тезата и това за мен е правилната теза, че трябва да имаме механизъм, защото тогава пазарите се успокояват, знаейки, че има някакво голямо количество пари и че има по-голяма процедура, по която една следваща държава, ако тя дойде на дневен ред, може да се реши. Това за мен е успех", твърди той.

Дянков добави, че в механизма като част от разбирателството е влязла и темата държави със свръхдефицит над 3% в бъдеще да плащат и глоба за това, че си го позволяват. 

Имаме идея, която може би ще започне да работи от пролетта, за т. нар. "европейски семестър", посочи той. "В момента, в който едно правителство минава в националния си парламент с бюджетната процедура за следващата година, едновременно те подават данните и към Европейската комисия, така че те също да правят анализ едновременно дали това е бюджет, който може да се осъществи, ... така че преди да е станал проблемът, ЕК вече да има анализ", обясни министърът. Той посочи за пример Ирландия, за чийто бюджет за 2011 и до 2015 г. ЕК вече е обявила необходимост от допълнителни съкращения.

"Идеята на европейския семестър за всяка държава от 27-те е ЕК да има глас още преди да е минал бюджетът ... Стъпката, с която аз твърдо не съм съгласен и имаме, за радост, подкрепа от няколко други държави, е това да има единна данъчна политика. За мен това е стъпка в неправилната посока. Държавите в ЕС са на различен стадий на икономическо развитие. Държави като България трябва да растат повече икономически, отколкото другите, за да ги настигнем и от тази гледна точка данъчната политика трябва да е такава, каквато е съобразена с икономическия растеж", смята Дянков.

Той обаче вижда и възможност България да се съгласи на единно данъчно облагане. "Ако държавите в ЕС се съгласят, че българската данъчна политика е най-добра и имат 10% плосък данък, тогава, разбира се, ние ще се съгласим", обясни министърът.