Примката около врата на длъжниците с лоши кредите ще бъде отпусната с изцяло нов Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерство на финансите. Законът ще уреди правилата за продажба и събиране на лоши кредити. Представители на фирмите за събиране на проблеми заеми няма да могат да ходят в домовете или в офисите на длъжниците. Няма да могат и да притискат със заплахи длъжниците да платят.

Недостатък е, че новите правила ще важат само за проблемни кредити, отпуснати от банки или дружества за бързи заеми, а не за събирането на всякакви просрочени задължения, като например сметки за вода или парно.

С новия закон се дава възможност на банките и на фирмите за бързи заеми да продават отпуснатите от тях лоши кредити на “купувачи на кредити”. А самото събиране на вече продадените проблемни заеми ще става от фирми “обслужващи кредити”, които трябва да получат лиценз от БНБ за извършване на дейността. Купувачът на кредити може да е произволен човек или компания, но той трябва да има договор с лицензирана фирма за обслужване на кредити. Купувачът на кредити може и сам да събира проблемните заеми, но само ако е получил лиценз от БНБ за тази дейност.

Купувачите на кредити и фирмите, обслужващи кредити, ще осъществяват комуникацията си с длъжниците единствено чрез телефонни обаждания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника, предвижда новият закон. Така посещения в дома на длъжника ще бъдат забранени. Ще бъде забранено и използването на агресивни търговски практики при събирането на просрочени кредити. Под агресивни практики се разбира използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, така че човек да вземе решение, което иначе не би направил.

В момента няма правила за събирането на просрочени вземания. Затова всяка компания за събиране на вземания може да използва различен подход. Има оплаквания на хора, че им звънят по всяко време на денонощието и през почивните дни и им отправят предупреждения, какво може да се случи, ако не платят задължението си. Някои лепят бележки на вратата на длъжниците и така съседите разбират, че човекът има финансови проблеми.

В проекта на закон специално е записано, че купувачът на кредити и фирмата, обслужваща кредити, са длъжни да зачитат неприкосновеността на личния живот на кредитополучателите и да прилагат правила за етично поведение и комуникация с кредитополучателите. Няма изрична забрана да звънят по телефона на длъжника през нощта. Но ако човек реши, че правата му са нарушени, ще може да подаде сигнал в Комисията за защита на потребителите. Самата комисия ще бъде длъжна бързо да разглежда жалбите и при установяване на нарушение може да налага санкции и да уведомява БНБ. При грубо или системно нарушаване на правилата от страна на събирачите на дългове, БНБ ще може да отнема лиценза им.

Събирачите на лоши заеми, наричани лица, обслужващи кредити, ще трябва да изпълняват политика на справедливо и етично третиране на кредитополучателите, пише в проекта на нов закон. В него специално е посочено, че ако длъжникът е фирма и към нея се държат неетично при събирането на просрочените кредити, БНБ може да налага глоба в размер от 20 хил. до до 40 хил. лв. Ако същото неетично поведение при събирането на просрочени заеми е към гражданин, той може да се оплаче на Комисията за защита на потребителите, която да наложи съответната санкция или да поиска от БНБ отнемане на лиценза на компанията за събиране на лоши кредити.

Друг съществен момент в новия закон, е че купувачите на дългове и фирмите за обслужване на кредити няма да могат да претендират длъжниците да платят нещо повече от дължимото, определено в договора с първоначалния кредитор.

Купувачът на кредити или фирмата за обслужване на кредити имат право да начисляват само лихва за времето на забавата при изплащането на заема, която не може да надвишава законната лихва, тоест основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. В момента основният лихвен процент на БНБ е 3,79%.