В рамките на един месец ще можем да плащаме и с лев, и с евро, това обаче не означава, че няма да можем да обменим лева след това. Това каза Илиан Георгиев, главен изп. директор на БАКБ, по повод обявения Националния план за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2024 г.

Комуникацията с клиентите е едно от най-важните неща при подготовката на банките за въвеждането на еврото, обясни Георгиев в ефира на предаването „Бизнес старт“ по телевизия Блумбърг.

„По финансовите въпроси клиентите са свикнали да се доверяват на банката, с която работят. Очаквам ролята ни основно да бъде комуникативно-информативна в обясняване на това какво се случва и какви са промените. Не смятам, че трябва да има притеснение по този въпрос“, добави той.

По време на пандемията възникнаха редица притеснения и както в период на всяка една криза наблюдавахме тенденция за увеличаване на спестяванията. Тази тенденция отново се прояви. От друга страна отрицателните лихви са причината някои големи банки да преустановят приемането на срочни депозити, каза Георгиев.

„Няма как оттук на сетне да се дава някаква възнаградителна лихва, напротив, ще се търси начин да се вземе нещо от депозита, било то такса обслужване, било то нещо друго, за да може да се преодолеят тези отрицателни -0,7%, при които се пласират свръх резервите на банките в България.“

Според него това е едно временно явление и още едно доказателство, че се намираме в пика на ниските лихви.

„Това което виждам е, че общо взето всички банки се опитват да ограничат прекалено големите наличности на едно лице. Банките не се стремят и не желаят да въвеждат утежнения, но свръхголемите суми пораждат притеснения и банките се опитват да генерират приход от това, че държат парите на клиента.“

Голямата част от българското финансово богатство е под формата на депозити. Много малка част от него е на пазара на дълг и на пазара на акции. Според него в момента имаме удачна среда за насърчаване на тези алтернативните пазари.

Илиан Георгиев коментира и темата за покритите облигации, като обясни, че в българското законодателство от доста време съществува възможността за издаване на такива инструменти.

„Имаме закон за ипотечните облигации и имаме достатъчно на брой емисии. Това не е нов подход. Виждам, че в момента законопроектът е доста по-детайлизиран по отношение на това какво е допустимо да бъде включено в покритието на ипотечните облигации. Най-просто това е едно задължение, в което срещу него като вземания стоят ипотечни договори, които банката има.“

Ако обърнете внимание кога са издавани тези емисии, това беше в период на дефицит на ресурси и се внасяше ресурс отвън. Тогава се търсеха такива инструменти.