София е подходящ град за смели инвестиции в търговски, логистични и жилищни площи през 2012 г. Това сочи доклад на Cushman&Wakefield, представен у нас от Forton International. Анализът обобщава следкризисното развитие на големите градове в света.
По данни на компанията в световен мащаб голяма част от градовете вече се радват на засилено търсене и подобрена активност. Ню Йорк отчита ръст в инвестициите от 165% на годишна база. Средното покачване на общия обем инвестиции в 25-те най-развити градове в света е с 48%. Ню Йорк, Лондон и Париж, следвани от Пекин и Сингапур се очертават като градовете с най-активно повишаващо се търсене.
Отново „Голямата ябълка", както и Лондон, Токио, Париж и Хонг Конг са най-подходящите за инвестиция в недвижима собственост градове, сочи още проучването. Ню Йорк, който изпъква и като най-активно възстановяващия се от кризата град, намира място в началото на класацията за най-бързо разрастващи се инвестиционни пазари. Градът заема втората позиция, предхождан от Чикаго и следван от Бостън.
Ню Йорк е трети в подреждането на най-добрите градове за инвестиция в търговски площи. Първите две места заемат съответно Хонг Конг и Рейн-Рур. Най-атрактивни за инвеститорите в офис площи са Лондон, отново Ню Йорк и Париж, а за инвестиционния пазар на индустриални площи най-подходящи са Сингапур, Лос Анджелис и Хонг Конг.
Инвестицията в хотелиерски бизнес пък би била най-успешна в Ню Йорк, Лондон, Париж, Сан Диего и Лос Анджелис, сочат още данните в доклада. Градовете с най-високи нива на офис пазара са Хонг Конг, Лондон и Токио, а най-скъпи за живот са съответно Токио, Осло и Нагоя.
Данните на компанията сочат още, че Европа има по-добри позиции спрямо предишния период, но въпреки това Северна Америка доминира във всички сектори, с изключение на терените за развитие на инвестиционни проекти. Гъстотата на населението, икономическият растеж и качеството на пазара на труда са движещи за развитието на даден град като инвестиционна дестинация. Други фактори като стойността на работната ръка, стандарта на живот, както и имиджа на града също оказват влияние.
Увеличеното търсене и по-голямата прозрачност на пазара водят до уеднаквяване на ценообразувенето в основните пазари. В същото време на по-рисковите (вторични) пазари има по-големи разлики в ценообразуването и на тези пазари доминират местни инвеститори. Това води до по-големи различия в ценообразуването между основните и вторичните инвестиционни пазари. Очакванията са тези различия да се намалят, когато условията на пазара на наемни площи се подобрят и стабилизират и когато инвеститорите започнат да ги смятат за по-малко рискови. Забелязва се промяна в отношението на инвеститорите и не всички активи на вторични пазари се третират като вторични активи.
В същото време разликата в доходността между отделните сектори се е увеличила, като се забелязва по-бързо подобряване на доходността в търговски площи и с това се увеличава разликата между търговки и индустриални площи. В световен мащаб разликата в доходността между секторите е средно 164 базисни пункта, като това варира според различните стадии на развитие и зрелост на пазарите в отделните държави.
Въпреки че се наблюдава известно подобрение на пазарите, все още властва така нареченото „бягство към качество", при което инвеститорите се насочват към първокласни активи, тъй като по-високата доходност при по-рисковите имоти не е достатъчна да компенсира допълнителния риск. Важно е да се отбележи, че инвеститорите по-често следят относителното ниво на доходността спрямо държавните облигации, отколкото абсолютното им ниво. При положение че монетарната политика ще поддържа лихвените нива ниски заради икономическата обстановка, недвижимите имоти ще останат привлекателен инвестиционен актив. Остава да видим до каква степен дълговата криза ще се отрази на неизбежното насочване на капитали към по-рискови дестинации.
