През последните 22 години близо 3 хиляди български работници са загинали при трудови злополуки у нас. За това съобщава iNews.bg, цитирайки изказване на президента на КНСБ Пламен Димитров. Димитров се базира на данни, които са предоставени от Националния статистически институт (НСИ).

В рамките на същия времеви период, над 1700 души са останали трайно инвалидизирани, а над 300 хиляди са били в позиция на временна нетрудоспособност поради трудова злополука.

Тежката статистика обаче претърпява подобрение според статистиките на НСИ. В сравнение с предходните години, през 2011 година трудовите злополуки са намалели с 9%. При 3125 регистрирани броя злополуки през 2009 година и 3086 през 2010 година, през изминалата година инцидентите са били 2848.

Спад, за щастие, се наблюдава и при злополуките на работното място, които водят до смърт. През 2009 година те са били 118 на брой, през 2010 – 109, а през 2011 – 107.

Очаквано на първо място по злополуки е София-град с 829, следван от Варна с 273, Пловдив с 262 и Стара Загора със 186. В обратната класация – най-малко инциденти, води Видин със 7, следван от Кърджали с 15 и Монтана с 21.

Най-честите причини за възникване на трудовите злополуки са занижен фирмен контрол за спазване на нормите за безопасност при работа, нарушаване на технологичните изисквания при извършване на отделни работни операции, неправилна организация на работното място, липса на писмени инструкции и информация за безопасност на труда, високият производствен риск при някои дейности, необезопасеност на труда, невнимание и проява на излишна самоувереност, обясни Димитров.

Същевременно министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов напомни, че правителството отпуска 70 милиона лева на работодателите. Целта на средства е модернизация и подобряване на условията на труд в предприятията си. Парите се предоставят по схемата „Безопасен труд“, финансирана от своя страна от ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Кандидатствали по схемата до момента са общо 430 предприятия. Общият бюджет на отпуснат проект е 200 хиляди лева.

Младенов, цитиран от БГНЕС, допълни, че са нужни пълни и строги данъчни ревизии спрямо работодателите, които бавят осигуровките и заплатите на своите подопечни.

Съвместните проверки на Гражданската инспекция по труда (ГИТ) и Националната агенция за приходите (НАП) са били успешни в цялостта си и са констатирали общо над 230 хиляди нарушения на трудовото законодателство. Общо над 72 милиона лева забавени трудови възнаграждения са били изплатени след осъществения контрол на институциите.