Кои политици и магистрати имат недекларирани имоти и сметки в чужбина остава тайна. Това следва от решение на Административен съд - София-град (АССГ), с което се потвърждава като законосъобразен отказа на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) да предостави имената на политиците и магистратите, за които е установила, че не са декларирали свои недвижими имоти и банкови сметки в чужбина.

Делото беше водено от неправителствената организация "Антикорупционен фонд", които през март 2022 подадоха заявление за достъп до обществена информация до председателя на ДАНС с искане да бъдат предоставени данните на агенцията за лица на висши публични длъжности с недекларирани имоти и сметки в чужбина. От ДАНС постановиха отказ от предоставяне на информация, който сега е потвърден от АССГ, с което казусът приключва, съобщават от организацията.

За списък с магистрати и съдии с недекларирани имоти и сметки в чужбина се разбра през 2019 година, когато изненадващо прокуратурата съобщи, че има данни за 27 магистрати - съдии, прокурори и следователи и 11 представители на изпълнителната и законодателна власт. Проверката на ДАНС беше извършена по разпореждане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров (който впоследствие оглави антикорупционната комисия). Резултатите от проверката никога не са били публично обявени, а им е поставен гриф за сигурност.

Наскоро Националната агенция за приходите (НАП) обяви също, че не е открила данни за притежание на укрити сметки в чужбина на магистрати и политици. От думите на изпълнителния директор на агенцията Румен Спецов са били проверявани 38 души.

"Антикорупционният фонд" припомня, че през 2021 г. вътрешният министър Бойко Рашков също споменава нееднократно в свои медийни изяви такъв списък от лица в политиката и магистратурата, като обещава да го обяви, но това така и не се случва.

Така се стига до началото на 2022 г., когато ДАНС отказва да предостави събраната от нея информация дори на парламентарната антикорупционна комисия с мотива, че данните били част от проверка на прокуратурата и било недопустимо да бъдат разгласявани без нейното разрешение.

"Отказът от прозрачност на всички замесени институции - прокуратура, МВР, ДАНС - по въпросната тема от изключителен обществен интерес ни накара да поискаме данните по единствения възможен за нас ред - този на ЗДОИ", казва Андрей Янкулов, старши правен съветник в АКФ, цитиран в прессъобщението на организацията.

Той пояснява, че основният мотив за искане на информацията е бил, че лицата на висши публични длъжности са задължени от закона да обявяват публично имуществото си както в страната, така и в чужбина. Респективно, онези от тях, които не са го направили, са нарушили закона и институциите, които са установили това, (в случая ДАНС) не могат да ги крият, а напротив - длъжни са публично да обявят подлежащите на деклариране данни, коментира още Янкулов.

Според решението на съдия Андриян Янев ДАНС не е задължен от ЗДОИ субект да предостави тази информация, тъй като тя следвало да се обяви от друг орган - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на противозаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

"И преди обаче да питаме задължения според АССГ субект - КПКОНПИ, знаем, че тъй като не тя е органът, установил несъответствието, а някой друг - ДАНС, тя ще отговори, че няма как да обяви нещо, с което не разполага. Успоредно с това очевидно няма и кой да задължи институциите, притежаващи информацията - прокуратурата, ДАНС, МВР, да я направят публична - такава, каквато в крайна сметка е по силата на закона", казва още Янкулов.