"Ние не оставяме животните да страдат, тогава защо да оставяме хората?". Това каза професор Стивън Хокинг, който е на 71 години и страда от невронно заболяване на двигателната система, предаде британското издание „Телеграф“.

Според него тези, които помагат на любимите си хора да се избавят от страданието, не трябва да носят наказателна отговорност.

Във Великобритания насърчаването на прекратяване на живота е престъпление, но данни на британската прокуратура през 2010 г. разкриват, че близки и роднини не е вероятно да бъдат обвинени, ако асистират в самоубийството на скъп за тях човек.

Въпреки това, различни движения и хора се борят за повече яснота в закона.

„Според мен хората с неизлечими болести и тези, които страдат, би трябвало да имат правото да прекратят живота си, а тези, които им помагат, да бъдат освободени от наказателна отговорност“, коментира още професор Хокинг.

„Но трябва да бъде сигурно, че човекът наистина има желание да сложи край на живота си без да е убеждаван в това или действието да бъде извършено без неговото знание, какъвто би бил случаят с мен“, допълва ученият, реферирайки към инцидента през 1985 г. Когато е включен към животоподдържаща машина.

Това се случва след прекарването на пневмония и на първата му съпруга, Джейн Хокинг, е дадена възможността да изключи машината.

Тя обаче отказва и настоява той да бъде преместен от Женева в Кембридж, където Хокинг се възстановява и завършва книгата си „Кратка история на времето“, от която са продадени повече от 10 милиона копия по целия свят.

В интервю за „Би Би Си“ малко преди излизането на филм за живота му, професор Хокинг обяснява защо се е решил на тази крачка.

Филмът включва интервюта с астронавта Бъз Олдрин, сестрата на Хокинг, първата му жена, с която се развежда през 1995 г. По-късно той се жени за една от първите си болногледачки – Илейн Мейсън.

Стивън Хокинг е баща на три деца. На 21-годишна възраст получава тежката диагноза и според нея само три години оставащ живот.

„Когато някой е инвалид, той трябва да се фокусира върху нещата, които може да прави, вместо върху тези, които не може“, казва ученият, обяснявайки как болестта е помогнала в развитието на кариерата му.

Професор Хокинг, който работи всеки ден в Cambridge University е изгубил възможността да използва почти всичките си мускули, но може да говори благодарение на мускул в една от бузите му благодарения на къс нерв, който се свързва с мозъка. Движението на бузата му се засича от сензор на очилата на учения. Те от своя страна са свързани с компютърна програма, позволяваща му да говори чрез говорен синтезатор.

В документарния филм професорът изразява и тревогите си относно бъдещето на човешкия род. Според него ние сме в опасност да унищожим планетата, благодарение на „собствените си алчност и глупост“. Той твърди още, че единствения начин да оцелеем в широкия смисъл на бъдещето, е да намерим начин да живеем в пространството.

Външната премиера за филма „Хокинг“ е 20-ти септември.