Анализ на Явор Алексиев от Института за пазарна икономика

Последните данни на НСИ показват, че експанзията на трудовия пазар и общото икономическо оживление в страната имат все по-осезаем ефект върху доходите и потреблението на българските домакинства.

Средногодишният общ доход на лице от домакинството достига 5586 лв., което е номинален ръст от 8,1% спрямо 2016 г. Реалният ръст (коригиран спрямо промяната в потребителските цени и изчислен от НСИ) е 5,5%, като по-бързо увеличение е отчетено само през 2007 г., както и в периода 2012-2013 г., който обаче е предшестван от годините на икономическата криза. Както се вижда от графиката, през 2017 г. идва краят на тригодишен период, в който реалните доходи на българските домакинства нарастваха по-бързо от номиналните заради спадът на индекса на потребителските цени.

Въпреки номиналният ръст на доходите от пенсии, относителният дял на този източник намалява от 27,7% на 26,5%, като причината е изпреварващият ръст на доходите от работна заплата и самостоятелна заетост. През 2017 г. те формират съответно 54,4% и 6,7% от доходите на българските домакинства, като освен на по-високите заплати в икономиката, подобрението се дължи и на по-големият брой заети лица.

Подобрението през последните 3-4 години обаче е пренебрежимо малко на фона на общата тенденция за периода след 2004 г. В условията на рекордно висока заетост на населението и все по-ниска безработица, можем да очакваме демографските реалности в голяма степен да ограничат по-нататъшното подобрение на структурата на домакинските доходи. В следващи периоди ръстът на относителния дял на доходите от работна заплата най-вероятно ще се влияе все по-малко от броя на работещите и все повече от размера на заплатите им.

Промените, които се наблюдават в структурата на разходите на домакинствата, потвърждават някои вече коментирани от нас дългосрочни тенденции:

- Относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки спада от 30,8% през 2016 г. на 30,1% през 2017 г., което е рекордно ниска стойност за страната ни. По-ниският дял на разходите на домакинствата за този тип стоки показва покачване на благосъстоянието им, тъй като именно тук влизат стоките, които можем да определим като „стоки от първа необходимост”. През далечната вече 2001 г. за тази цел са отивали близо 45% от домакинските разходи.

- Тенденцията към нарастване на разходите на домакинствата за данъци и социални осигуровки продължава. През 2017 г. за това са отишли 12,5% от общите разходи на домакинствата, което е с близо 1 процентен пункт над нивата от 2016 г. и близо два пъти над нивата от 2008 г. Причините зад това увеличение са както положителни развития в икономиката (нарастващият брой на заетите означава, че повече домакинства получават доходи от работна заплата и съответно – плащат повече директни данъци), така и увеличаването на осигурителната тежест през минималните и максималните осигурителни доходи през последните години и през ръста на осигуровките за пенсия с 1 пр. пункт през 2017 г.

Покупателната способност на българските домакинства продължава да се повишава по отношение на всички наблюдавани от статистиката стоки с изключение на яйцата и млечните масла, чието поскъпване през 2017 г. изпреварва ръста на доходите. В по-дългосрочен план обаче, млечните масла остават единствената хранителна стока, от която домакинствата могат да си позволят по-малко. Причината за това рязко поскъпване на млечните масла се корени в политиките на ЕС за ограничаване на производството на прясно мляко чрез квоти за производството, които повишиха цените на редица млечни продукти и особено на маслото в целия ЕС.

Ако сравним покупателната способност на дохода на домакинствата през 2017 г. с този през 2004 г. се вижда, че средното домакинство може да си позволи 2 пъти повече свинско месо и 1,9 пъти повече птиче месо. Най-малко е нараснала покупателната способност спрямо стоки като сиренето и прясното мляко (1,2 пъти), ориза (1,1 пъти) и фасула.

Общата картина, която данните за доходите, разходите и потреблението на българските домакинства чертаят, е безспорно положителна. Сравнително високият ръст на реалните доходи е съпроводен с подобряване на структурата на разходите въпреки покачването на разходите за данъци и осигуровки. Дългосрочната тенденция на намаляващ относителен дял на разходите за храна и безалкохолни напитки се запазва, което се вижда и в данните за подобряващата се покупателна способност на домакинствата по отношение на почти всички наблюдавани хранителни продукти.