Автор: Апостол Апостолов, apostol@econ.bg

Европродукцията с главен герой, наричан по най-различен начин: финикийското съкровище, децата на Мамон, жизненият елемент за битието на хората от XXI век, или просто казано - парите, през тази седмица удари последна за годината клапа. Субсидиите, за които бленувахме, но сякаш останахме само с мечтите, без да си даваме ясната сметка, че за да мечтаеш, трябва и да се потрудиш. За тези близо 2 години дадохме твърде малко, а искаме прекалено много.

А Брюксел първо ни загатна с докладите си, че нещата не са добре. Загатна ни по свой изтънчен европейски начин. Деликатно с похвали за успеха, който имаме през краткия период на членството. Там, между редовете на похвалите обаче имаше много пъти  “но".

Справка: в последния доклад от това лято ясно се казва, че имаме напредък в борбата с корупцията, "но" къде са осъдените? Същото това “но” фигурираше и в оценката на свършеното за изконно българския сектор – земеделието.

Пак там - в този толкова обсъждан доклад, превърнал се в пергамент в резултат на ежедневно дъвкане от кой ли не по горещата линия между Брюксел и разочаровалата го София, “но”-то пак светеше като звезда на евробанкнота, сигнализираща, че нещата и в САПАРД, и в ИСПА , пък и във ФАР, не са това, което искат да покажем, ама кой ли да го прочете.

Явно на хората с характерния изтънчен дипломатически езиков изказ взе да им писва. Явно разбраха, че поговорката “Казвам ти дъще, сещай се снахо” май тук не вирее, нищо, че си е наша. И взеха, че ей тъй ни пратиха ОЛАФ, дано пък да се усетим. Е, и сега не светна сигналната лампа. Уви, гръмнахме и последния за годината жокер – ама този си беше доста решаващ.

В играта, чието условие е да докажем, че можем, на този етап показахме обратното. И ни костваше сумата от  220 милиона евро... засега.

Видно е, че не можем да минем на следващото стъпало в играта – рационално да усвояваме средствата по самите Оперативни програми. Резонно бяхме наказани, този път без предупреждение.

Равносметката. Лесно е да се каже колко са зли и лоши от Брюксел, как безмилостно ни ощетиха. Ами да, лоши са, такива са правилата на играта - даваш, за да получиш. Ако не успееш от първия път, отиваш на поправителен, който впрочем за нас вече мина това лято. А резултатите на студента с факултетен номер “България” излязоха тази седмица.

Финансовият университет на 27-те не остана доволен и ни прати на поредния поправителен. Минем ли – можем да се надяваме на договорените 340 млн. евро. Нужен е ясен ангажимент за провеждане на структурни реформи. Това се иска от нас.