Европейският съд по правата на човека в Страсбург съобщи, че на 12 април - четвъртък, ще обяви решение по трите жалби за т.нар. царски имоти, информира "Капитал".

Новината е изненадваща, защото до момента съдът не е съобщил на българското правителство за нито една от жалбите, какви са оплакванията в тях, както и въпросите, на които би искал да получи отговор от българските власти. При това първата жалба е подадена преди седем години - през 2010 г., непосредствено след като парламентът гласува мораториум върху разпореждането и експлоатацията на върнатите имоти.

Втората жалба е от 2012 г. и е по повод на влязлото в сила решение на съда, с което се потвърждава отказът на държавата да върне на царските наследници имението "Кричим". Третата жалба е подадена миналата година след окончателните решения на българския съд, с които бе обявена за незаконна реституцията на имотите "Ситняково" и "Саръгьол" и те бяха присъдени на държавата.

Единствената информация досега за тези жалби беше от публичните изявления на бившия цар и неговите адвокати. Експерти по процедурите в Страсбург са коментирали пред изданието, че, доколкото ще бъде обявено решение, преди съдът да пита българските власти във връзка с тях, логично е да се очаква, че те или техни части ще бъдат отхвърлени като явно недопустими.

Две от жалбите са подадени само от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок - по повод на трите влезли в сила съдебни решения, с които съдът обяви за незаконна реституцията на имотите "Ситняково" и "Саръгьол" и потвърди отказа на държавата да им върне имението "Кричим".

Третата жалба, която всъщност е първа по време, подадена през 2010 г., непосредствено след като парламентът наложи мораториум върху разпореждането и експлоатацията на всички имоти и вещи, възстановени на царските наследници, е подписана от седем жалбоподатели – освен от Симеон и Мария-Луиза и от техните братовчеди, деца на леля им княгиня Надежда, като наследници на цар Фердинанд. Това са гермaнските граждани Фердинанд фон Вюртемберг, роден през 1925 г., Александър фон Вюртемберг (1933 г.), Ойген фон Вюртемберг (1930 г.), Софи де Вюртемберг (1937 г.) и Маргарет дьо Шевини (1928 г.).

Решението и особено мотивите към него са изключително важни, защото държавата все още се колебае в политиката си по отношение на царските имоти. Краят на миналата година правителството опита да реставрира реституцията наново, като се откаже от заведените висящи съдебни дела за имотите - за "Царска Бистрица", "Врана", стопанство "Врана", горите в Рила, и поеме курс към споразумение със Сакскобургготски. В подкрепа на тази политика бе изваден основният аргумент, че Съдът в Страсбург "със сигурност" ще осъди България по заведените дела. Интересното е, че това не си позволиха да коментират правосъдния и регионалния министър Цецка Цачева и Николай Нанков, а външни за институциите "експерти", най-вече от средите на бившето НДСВ.

Междувременно обаче темата за закона става все по-неактуална, пише "Капитал", понеже споровете за собствеността върху имотите бяха вкарани в съда, някои получиха окончателно решение, други чакат касация пред върховния съд, а само делото за двореца "Врана" е още на първа инстанция. Държавата всъщност не е завела дела само за два от възстановените имоти на царските наследници - за двореца в Баня и за имота на княгиня Евдокия в кв. "Изток", върнат на седмината наследници.

Тези два имота са били закупени в лично качество от членовете на царската фамилия и за тях държавата признава, че са били лична собственост на титулярите, а не имущество на короната като институция, която е издържана от бюджета и освободена от данъци именно като държавна институция.

Основното оплакване на седемте жалбоподатели по отношение на мораториума е за нарушено право на собственост (член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията по правата на човека), тъй като той създава положение на несигурност за правата им на собственици, без те да разполагат със законови средства да оспорят това и да се защитят, доколкото става въпрос за акт на парламента.