Поне три пъти са се увеличили жалбите след 25 май тази година, когато влезе в сила Европейският регламент за защита на личните данни (GDPR), каза днес пред БНР Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

"До 25 май жалбите бяха в порядъка до 200, а в момента имаме 800 жалби, подадени в КЗЛД", каза той в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт". Според него това се дължи и на сериозната разяснителна кампания, в която на хората и на администраторите на лични данни са били обяснени правата и задълженията им. В резултат на което хората са проявили по-голяма активност.

"Бих казал, че около 80% от жалбите са основателни", каза Караджов, но посочи, че има и жалби, които показват неразбиране – например към кого да се обърнат при документни измами, тъй като това не е КЗЛД, а компетентните органи на прокуратурата.

От тези 80% има известна част жалби, неоснователни по своето съдържание. В тях органът правилно е адресиран, но има неразбиране на правото на защита на личните данни от физически лица, обясни той.

"Те например не желаят да заплатят разходите, направени за определена услуга – комунална или свързана с телефонията. И това, че са успели да се крият години наред да не плащат, считат, че където е изтекла погасителната давност, администраторът, т.е. фирмата, няма право повече да им обработва личните данни. Но ние не се произнасяме за давност, а дали администраторът има право да им обработва данните, а той има, защото има интерес да възстанови тези средства, които е изразходил, за да им предостави услугата", каза Караджов. И посочи, че за изтекла давност трябва да се произнесе съд, а не административен орган като КЗЛД.

Според Караджов при администраторите има един неоснователен страх от GDPR, тъй като регламентът не се чете в детайли, а се разчита на консултанти. "За съжаление в България липсват достатъчно добре подготвени консултанти. Да, има такива, но не всички разполагат с необходимата компетентност, за да дадат съвет", коментира той. Тъй като има такива, които съветват граждани да си спестяват плащането на режийни под претекст, че се използват личните им данни, изниква въпросът дали не може да се оформи добър бизнес около регламента, допълни Караджов.