На пръв поглед биоземеделието е агробизнес като всеки друг. Ореш, садиш, копаеш, плевиш, поливаш и така, докато прибереш реколтата. След това продаваш, прибираш печалбата, инвестираш в следващата реколта и отначало.
И все пак не е същото. За разлика от конвенционалното селско стопанско, биоземеделието е преди всичко кауза. То е сред малкото човешки дейности, носещи ползи за хората и природата, без абсолютно никакви вредни ефекти. Биоземеделието осигурява екологично чиста, качествена и пълноценна храна, това е живот в здравословна среда, която съхранява животните и растенията, земята, въздуха и водата.
Биоземеделието не е за всеки
„За да се занимаваш с биоземеделие трябва отговорност и душа. Най-важното е да осъзнаеш, че не го правиш само за финансовата изгода, а преди всичко от вътрешна потребност и удовлетворение, че опазваш природата и здравето на хората“, каза Ели Илиева от Българска асоциация „Биопродукти“.
Използването на отровни химически препарати в съвременното селско стопанство увеличи в пъти добивите и намали многократно производствените разходи, но се превърна в един от големите замърсители на почвата, въздуха, водата и горите. От десетина години здравословното хранене, природосъобразният начин на живот и отговорното отношение към природата, набират все повече съмишленици в глобален план, както сред фермерите, така и сред потребителите. България не прави изключение от тази тенденция.
За тази нарастваща осъзнатост и масово връщане към природата говори и фактът, че преобладаващата част от биофермерите са образовани и интелигентни хора. Мнозина от тях съзнателно изостават градския живот и престижната си работа, за да се отдадат на тази кауза, обясни от собствен опит Ели Илиева. Самата тя е от София, завършила е полиграфия в бившия Съветски съюз, но преди 10 години напуска професията си, за да се посвети на биоземеделието. Първоначално се захваща с производство на древното зърно биолимец, но фалира. За втора година произвежда биокартофи, за които има по-добър пазар. Днес най-важното нещо за нея е да живее в хармония с природата и да възпита на това своята 10-годишна дъщеря. Ели разказа какво е да си биофермер в България.
Тежка бюрокрация и множество проверки
Който реши да се захване с биофермерство, трябва да е наясно, че ще се сблъска с далеч повече бюрокрация, трудности, ангажименти, правила, изисквания, отговорности, проверки, разходи и рискове, отколкото, ако се занимава с конвенционално земеделие. За това има причини, донякъде основателни.
Биопроизводителят гарантира на потребителите, че ще доставя на пазара само екологично чисти и здравословни продукти, които са полезни за здравето. Той се ангажира да не третира обработваемата си земя и растенията с химически торове и препарати, а да използва единствено органични и безвредни средства за подхранване на почвата и срещу вредителите.
И понеже голословните гаранции са недостатъчни, когато става дума за живота и здравето на хората, биофермерът трябва да е готов за множество проверки през цялата година от три-четири различни инстанции. Контролните органи идват на място по всяко време без предупреждение, за да проверят дали спазва поетите ангажименти да поддържа земята в екологично равновесие. Вземат се постоянни лабораторни проби от почвата, растенията, продуктите и препаратите. На редовни проверки подлежи и системата за вътрешен контрол на биостопанството, което означава, че фермерът е длъжен да описва нагледно по дати всички свои действия на полето.
Трудности с реализацията на продукцията
България е принудена да изнася 95% от сертифицираните си биопродукти под формата на суровини, защото у нас още няма изградени сертифицирани преработвателни предприятия за произвоство на готови биохрани. От това губят и производителите, защото са принудени да продават евтино суровините, и държавата – защото губи ДДС, а най-много потребителите – защото същите български биопродукти се връщат у нас на 3-4 пъти по-високи цени като готови биохрани от ЕС. Ако сертифицираните екологично чисти продукти започнат масово да се преработват у нас, качеството им ще е по-добро, защото ще са по-пресни и повече българи ще могат да си ги позволят, защото и цените им ще са по-достъпни.
В първия програмен период никой не прояви интерес да инвестира в сферата на биопреработвателната хранителна индустрия заради непосилно високите изисквания към всички предприятия, включително и цеховете. От друга страна нашето биоземеделие все още не може да гарантира суровини за големи преработвателни предприятия.
Ако прочетеното дотук не ви е отказало и сте готови да станете биофермер, ето няколко съвета, които могат да направят пътя ви по-лесен:
Начинаещият биоземеделец трябва да си избере биосерифицираща фирма сред 12-те лицензирани на българския пазар.
Тя ще играе съществена роля в бизнеса му, защото ще прави непрекъснати проверки за спазване на екоправилата, ще дава съвети и препоръки и ще му издаде биосертификата за земята. Разумно би било биофермерът да поиска оферти от всички фирми, за да се ориентира в цените и евентуално да получи отстъпки.
Най-добрият вариант е фирмата да разполага с офис в близост до обработваемия имот, защото колкото по-малки транспортни и други разходи прави контролното лице, толкова по-малко ще струва и сертификатът за земеделския производител. Тези фирми прибавят към цената и разходите за старнспорт за проверките, които ще му правят внезапно на терен през цялата година, посочи Ели Илиева.
Трябва да си осигурите земя за многогодишно ползване.
Биопроизводителят е най-зависим от земята, която ще обработва. Ако конвенционалното земеделие позволява да смениш една нива с друга и пак да получаваш субсидия за нея, то в биопроизводството това е невъзможно. Причината е, че обект на биосертифициране е земята, върху която културите ще бъдат отглеждани само по екологични правила. Първата година почвата само се разорава и задължително се оставя на угар, без да се произвежда нищо в нея. През втората и третата година стопанинът изкарва продукти, които все още не могат да се продават като „био“. Суровините могат да се предлагат като сертифицирани „биопродукти“ едва от четвъртата година, когато се счита, че почвата е изчистена от химикалите, влагани преди това при обработката й. Тогава върху етикетите им може да се слага единния знак на ЕС - „Зелено листо“.
Първите 2 години са и най-тежки за биопроизводителите във финансово отношение, тъй като не могат да си върнат инвестицията с продажбата на биопродукти. Затова през тези 5 години Европейският съюз отпуска преференциални помощи за биоземеделците като компенсация на техните икономически загуби и пропуснати ползи.
Тежко и горко за биофермера, ако арендодателят му прекъсне договора и го остави без сертифицираната земя преди изтичането на петте години. Това със сигурност ще му навлече много главоболия. Трябва да си намери друга земя и наново да започне да я обработва по екоправилата, като премине отначало през нов 5-годишен период.
Затова най-добре е биофермерът да разчита на собствена земя, съветва Ели Илиева. Ако производителят не е в състояние да си купи земя и реши да обработва под наем или аренда, то обезателно трябва да я договори за дълъг период от време - не по-малък от 5-7 години. За предпочитане е да си уреди общински имот за дългосрочно ползване.
Трябва да изберете подходящи биокултури.
При този 5-годишен ангажимент към земята, строгите изисквания и по-бавната възвръщаемост на инвестицията биофермерът не може да си позволи да рискува с производство на всякакви култури. Трябва да направи този избор в зависимост качеството на почвата и пазарната реализация на продуктите. За предпочитане е преди това да говори с агроном, за да разбере какви култури най-добре виреят при тези почвени условия, като за целта се снабди и с български семена на сортове, които са доказано устойчиви на климатични влияния.
Наличието на пазарна реализация за биопродуктите е другият основен фактор при избора на земеделски култура. Макар да е благородна кауза, производството на биопродукти е сериозен бизнес, който се нуждае от предварително маркетингово проучване, за да се разбере какво най-много се търси на вътрешния и външния биопазар, препоръчва Ели Илиева.
Може да ти се иска да произвеждаш например биолимец за хляб, но си обречен, ако за древното зърно няма пазарна реализация. Между другото България е най-големият износител в света на оранжерийни биокраставици. Добър пазар в ЕС има и за български биослънчоглед, биокартофи, пчелен биомед, биоядки, биорозово масло и горски биопродукти.
