Избирателите в Турция гласуват на референдум за конституционни промени, които могат да превърнат страната в президентска република с изключителни правомощия на държавния глава.

Това е най-голямото изпитание в политическата кариера на президента Реджеп Тайип Ердоган, който при успех може - поне теоретично - да управлява до 2034 г.

Референдумът, организиран по-малко от 9 месеца след опита за военен преврат, поставя много въпросителни върху състоянието на демокрацията в страната. Вотът е в обстановка на извънредно положение, което властите са готови да продължат в края на април, а в оценката си за предлаганите конституционни промени Венецианската комисия към Съвета на Европа заяви, че това не е подходящата обстановка за референдум, променящ из основи държавното управление.

При продължаваща чистка на десетки хиляди служители от всякакви сектори и задушаване на критичните гласове и медии социолозите твърдят, че избирателите са дълбоко разделени и въпреки масираната агитация на управляващите лагерът на Ердоган е с преднина от 1-2 пункта.

На милиони турски граждани са предложени промени в полза на значителни правомощия за държавния глава и съсредоточаване на изпълнителна власт в институцията, както и засилен контрол върху законодателната и съдебната. Президентът, който ще се избира за срок от пет години, ще може да членува в партия и дори да бъде неин лидер. Постът на министър-председателя се премахва, а парламентарните избори ще се провеждат заедно с президентските.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), съоснована от Ердоган, твърди, че поправките – които бяха одобрени от парламента, но не с достатъчно мнозинство, за да влязат в сила без референдум – ще стабилизират страната и ще улеснят прокарването на важни реформи. Критиците на ПСР и Ердоган обвиняват президента, че целта му е да установи едноличен режим в Турция. Според тях кампанията не е дала достатъчно възможност за изява на онези, които отхвърлят промените.

Последните социологически проучвания дадоха преднина на подкрепящите реформата, но се очаква силите да са почти изравнени заради вота на националисти и кюрди.

Близо 55 милиона души в страната имат право на глас, както и три милиона зад граница. Последните вече подадоха бюлетини и при тях неофициални данни показват превес на лагера, подкрепящ промените.

Вотът рискува да сложи край на кандидатурата на Анкара за членство в Европейския съюз, твърдят брюкселски дипломати, цитирани от "Ройтерс". Според тях ситуацията е рискована независимо от изхода на референдума. Победа би дала възможност за предлаганите конституционни промени и връщане на смъртното наказание, което автоматично би сложило край на всякакви разговори за турско членство в ЕС. При загуба с минимална разлика Ердоган ще остане на власт, но е възможно да измести предвидените за 2019 г избори за президент и парламент и те да се проведат по-рано, като този сценарий е допустим и при победа.

Гласуването ще продължи до 17 ч. българско време в западните провинции и до 16 ч. в източните провинции. Очаква се официалните резултати да бъдат обявени около 23 ч., като според турската държавна телевизия ТРТ е възможно това да стане и по-рано.