Когато се заговори за 10 ноември се споменават най-различни страшни събития, съборени паметници, разрушени символи, кошмарният живот, тежките нощи, режима на тока и прочие последствия съпътстващи бленуваните промени. А дали някой споменава имената на улиците в града, в който живее и за това какво напомнят.

Обикновено названията минават покрай ушите и рядко правят впечатление, още повече, че доста са кръстени на известни личности или места. Та дори и да са и явни представители на класата преди 10-и ноември. Примери за това много. Още по-рядко изпъква някаква друга тенденция.

В региона на Търговище и в по-големите градове на областта се забелязва нещо любопитно. В Областния център преобладават улици с имена на български градове като Девня, Троян, Сердика, Рудозем, Преслав, Велико Търново, Тутракан, Плевен. Има такива, които са записани на македонските Охрид и Скопие. Може да се предположи, че в избора на имената е победила дружбата между градовете и миграцията на хората.

Не може да се пренебрегне фактът, че вследствие именно на международно - междуградската дружба кръстиха, не улица, а цял булевард с името Сюрен. Той е кръстен на френския град и е в чест именно на побратимяването му с Търговище. Идеята беше от този френски град да се вкарват кочове и да се завърти търговия. Създаде се фирма, която след това фалира и така до бизнес с чифтокопитни не се стигна. Но името на булеварда остана.

Впечатление прави също, че въпреки пазарната слава на Търговище, няма улица Търговска. Сокак с такова име, обаче присъства в картата на Попово. Там се открояват улици, които носят имена на различни занаяти и професии. Сред познатите са Лозарска, Градинарска, Ковачевска, Болнична, Керамик, Земеделска, Просветна и т.н. Може би, ще е редно името на някоя от улиците да се промени на Сараческа, понеже един от двамата останали сарачи в България живее именно в Попово.

Много любопитна е ситуацията в Омуртаг. В града, който страда от безводие най-много са улиците кръстени на реки. Там се намират Дунав, Тунджа, Марица, Камчия, Искър, Струма, Арда, Янтра. В града дори е кръстена улица Волга. Имената са подбирани преди много години, когато градовете са били лъскави перли в родната карта. Сега обаче ситуацията е съвсем различна. Населените места не поддържат кой знае какви близки отношения, коментира агенция БГНЕС.

Побратимяваме се с други зад граница. От това остават само тоновете приказки за "междукултурен диалог", "икономическо сътрудничество", "Обмяна на опит" и т.н. В крайна сметка на преходния мегдан е само една българска улица с френско име. Занаятите в Попово чезнат, а водата в Омуртаг все още я няма. Жителите на градчето от сутрин до вечер се молят от чешмите им да потече "живата течност". Но уви. През последните две десетилетия техните единствени молби и молитви са за това. Имената на улиците някак подигравателно им напомнят, че някога вода е имало и при тях. Прашно озверели, сокаците са се превърнали в странни вестоносци от миналото. Те стоят надупчени като забравени войнишки мемориали и напомнят за старите "славни" времена.