Израелски учен, работещ върху корекцията на Втория закон на Нютон, съобщи, че потвърждение на теорията за несъответствия в закона може да се открие при измерването на движението на планетите в Слънчевата система, а не само при наблюдения на отдалечени галактики.

Статията му е публикувана в електронната библиотека на Корнелския университет, предаде РИА "Новости", цитирана от БГНЕС.

Вторият закон на Нютон F=ma се смята за един от крайъгълните камъни на физиката. Но в началото на 80-те години на ХХ век астрономи, наблюдавайки движението на звездите в спиралните галактики, откриха, че те не се подчиняват на този закон.

Според теорията, с отдалечаването от центъра на галактиката, скоростта на звездите трябва да намалява, а това не се случва. За да обяснят това явление, астрономите са разработили хипотеза за съществуването на недостъпна за пряко наблюдение "тъмна материя", чиято гравитация "ускорява" звездите. Сега тази теория, съгласно която тъмната материя съставлява до 90% от масата на Вселената, се смята за общопризната и учените търсят активно тъмна материя.

Но някои изследователи са поели по друг път и са предложили алтернативна хипотеза. Проблемът е в недостатъчната точност на самия Нютонов закон. Израелският учен Мордехай Милгром от Центъра за астрофизика на Института Вайцман започва да развива теорията MoND /модифицирана нютонова динамика/ през 80-те години. Проверката на тази теория е силно затруднена, тъй като отклонението от "обичайната" нютонова динамика се проявява при много малки ускорения, които не могат да бъдат възпроизведени с експерименти на Земята, а наблюдението на отдалечените галактики е много сложно и недостатъчно точно.

В своята нова статия Милгром съобщава, че той е успял да изчисли ефекта, потвърждаващ модифицираната нютонова динамика даже при наблюдения на движението на планетите в Слънчевата система и космическите апарати или на двойни пулсари.

Предсказаният от него ефект - сила, която отблъсква обектите в пространството над или под плоскостта на Слънчевата система и в същото време привлича тези, които лежат в тази плоскост.

"В Слънчевата система това може да предизвика аномална прецесия на перихелия. Тази аномалия може да се наблюдава от нютонова гледна точка, като поле на привличане от облака на "фантомната материя", която обкръжава слънцето", пише ученият.

Той отбелязва, че неговото проучване ще позволи или да се измери ефектът, или да се уточнят теоретичните модели.